Истината за ‘проклятието на фараоните’?

Истината за ‘проклятието на фараоните’? | Диана

Когато през 1923 година загива експедицията на лорд Карнарвън, която е открила гробницата на Тутанкамон, човечеството разбира за съществуването так. нар. проклятие на фараоните. Тогава умират 17 души, тези, които са влезли в самата гробница. Не е установена причината за гибелта на тези хора, но станало ясно едно – нарушителите на покоя на фараона са обречени на неминуема смърт.

Няколко десетилетия по-късно обаче  ставя ясно, че тази зла съдба преследва и хора, които дори не са стъпвали в Египет. Симптомите на опасната болест са открити и у строители на подземни бункери, геолози и спелеолози…

През 1956 година геолози изследвали пещерите в планините на Родезия. Там били натрупани тонове екскременти от прилепи  и геолозите се заинтересували дали те не могат да се  използват за наторяване. Няколко дни  след края на експедицията геологът Уайлс  почувствал болки в мускулите и слабост. Поставена му била  диагноза пневмония и плеврит, но лечението не помогнало. Нещо повече, състоянието на пациента се влошило и той бил изпратен в болница.

Там, за късмет на пациента, лекарите се оказали с по-широки познания и установили, че подобен случай имало и в перуанските Анди – там пък бил пострадал спелеолог, който изследвал пещерите на инките.

Американските медици установили, че  става въпрос за  хистоплазмоза – болест, която е предизвикана от микотоксини  – токсични гъбички, развиращи се в екскрементите на прилепи, органични отпадъци и въобще в гнилостна среда. За първи път тогава се изказва предположението, че хистоплазмозата, наричана още ‘пещерна болест’, би могла да бъде причина и за ‘проклятието на фараоните’…

През 1963 година египетски учени, след няколкогодишно наблюдение на археолози и служители в музеи, страдащи от неизвестни заболявания, установили  в организма на всеки от тях микроскопични гъбички, предизвикващи треска и силно  възпаление на дихателните пътища. Тези гъбички представлявали  източник на болестотворни  агенти, сред които бил и Aspergillus niger,  т.нар. ‘пещерен микроб’, обитаващ пирамидите, гробниците и пещерите и подземията. Така се стигнало до заключението, че именно този изключително заразен микроб изпраща ‘проклятието на фараоните’…

Установено е, че във влажни и зле проветрявани помещения микотоксините се развиват особено бурно. А прекрасно местообитание за тях е зърното – пшеница, овес, ориз, както и фъстъците, червеният хайвер и пушената риба.

Като се има предвид, че  съдове с пшеница и овес са съпровождали всеки фараон в задгробния му живот, а в самата гробница по понятни причини било влажно, изводът се налага от само себе си – гробницата на Тутанкамон е гъмжала от микотоксини.

Попадайки в човешкия организъм микотоксините поразяват най-важните му системи. Затруднява се синтезът на белтъците от молекулите на ДНК. Потиска се имунната система и се намалява изработването на антитела, което, на свой ред, намалява съпротивителните сили на организма към инфекциозни заболявания. Оттук идва и многообразието от болести при отравяне с микотоксини. Причина за смъртта може да стане дори елементарна простуда. Но микотоксините са способни да залагат и ‘бомба със закъснител’ – предизвикват и онкологични заболявания…

Ситуацията се усложнява и от това, че микотоксините са широко разпространени в природата и са доста разнообразни. Затова е доста трудно те да бъдат разпознати. Може ли ‘проклятието на фараоните’ да представлява опасност в ежедневието? Колкото и да е странно, отговорът е положителен. При неправилно съхранение на хранителни продукти, в тях могат да се завъдят токсични гъби, следователно да се натрупат отровни вещества.

За да не се появят насекоми в брашната, например, те трябва да се съхраняват на хладно. Но ако брашното не е затворено херметически, в него възникват благоприятни условия за развитието на микрогъбички. Пушените риби,  колбасите и  хайверът също така са в рисковата група.

Токсичните гъбички на навсякъде – трябва да се знае, че без лабораторни изследвания не можем да сме сигурни  къде има плесени и къде не. Но място за паника няма. От неприятните последици може да се предпазите, ако стриктно спазвате някои правила: не пазете дълго и не употребявайте за храна плесенясали продукти – това е цялата ‘премъдрост’ на фараоните…

Автор: Антоанета Ненова, Krasotata.net