Популярната от нашите кухни сода за хляб представлява ненаситена натриева сол на въглената киселина. Тя се получава синтетично чрез химически процес, който включва компонентите натриев хлорид, вода, амоняк и въглероден диоксид (CO2). Тъй като тя е съединение на силна основа и слаба киселина, натриевият бикарбонат всъщност проявява алкални свойства. На практика, почти всички популярни приложения на содата за хляб са свързани със способността ѝ да алкализира средата в която се слага. Поради ненаситения си характер, тя е нестабилна и лесно влиза във взаимодействия, отделяйки въглероден диоксид (СО2). Тъкмо това нейно свойство е дало и наименованието ѝ, понеже когато е добавена в тестото, под действие на температурата тя се разлага до натриев карбонат и въглероден диоксид. Под влияние на въглеродния двуокис тестото бухва и увеличава обема си.
Отдавна е известна употребата на содата в домакинството. Тя свързва мазнините и почиства перфектно домашната ни посуда. Такава е и причината за използването ѝ в домашната козметика. Тя отстранява от кожата излишните мазнини, като по този начин ѝ придава гладък, чист и свеж вид. В популярната медицина, тя е класическото средство за неутрализиране на стомашни киселини. Това, обаче не е много препоръчително, защото отделения при този процес въглероден двуокис дразни допълнително лигавицата и в следствие на това отново се получава изливане на киселини в стомаха. В съвременната медицина приложението на содата бикарбонат е ограничено. Тя се използва като компонент на водно-солеви разтвори и като коректор при изразена ацидоза.
Причината, поради която напоследък содата за хляб претърпя своеобразен ренесанс и придоби едва ли не статут на панацея е хипотезата на италианския онколог д-р Тулио Симончини. Отдавна е известно, че отпадъчните продукти в обмяната на веществата са киселини. Почти всяко едно заболяване, възпаление или дегенерация водят до вкисляване – ацидоза. (Обратния процес – алкалозата е много рядко състояние, предизвикано най-често от изкуствено вмешателство.) Най-тежката тъканна дегенерация – ракът обикновенно е свързан с много дълговременно вкисляване.
Лауреатът на Нобеловата награда по физиология (1931 г.) биохимикът Ото Варбург дефинира рака като група клетки развиващи се в силно променена кисела среда, живеещи предимно анаеробно (безкислородно) и хранеща се чрез ферментацията на захари. Тулио Симончини доразвива тази теза, като казва, че раковите тъкани нарастват освен в кисела среда и чрез вторична инфекция с популярната гъбичка Candida albicans. Оттук е и презумпцията, че ако тумора се третира чрез алкализиране и гъбичките се унищожават със сода, то той се стопява. Дали това е така и дали ще е толкова лесно предстои да бъде доказано. Самият Тулио Симончини описва содата като ефективно вещество главно тогава, когато туморът е достъпен с катетър и може да бъде подложен на директно третиране. В никакъв случай не се препоръчва самолекуването чрез пиене на сода (особено, ако е смесена с кленов или друг захарен сироп, който всъщност ще подхрани тумора!). Не е показана и употребата на сода за профилактика. Болните, ползвали сода против стомашни киселини също (дори може да се каже и по-често) развиват рак.
Нека не забравяме, че содата бикарбонат всъщност е химически продукт и като такъв има много и различни странични ефекти. Снижавайки стомашната киселинност, тя нарушава целия процес на храносмилане с всички последици от токсичността, която настъпва поради несмляната храна, както и от породеното от всичко това непълноценно хранене. Намалената стомашна киселинност спомага и за развитието за всевъзможни микроби в стомашно-чревния тракт, вкл. Хеликобактер пилори, както и проникването им през стените в кръвта на човека.
Друг основен негативен ефект е хипернатриемията. Содата е натриева сол и подобно на натриевия хлорид (готварската сол) задържа в тъканите много вода и токсини и така спомага за натрупването на наднормено тегло. Освен това, тя повишава кръвното налягане, води до загубата на калий, магнезий и много други необходими за организма соли.
Ако ние всъщност желаем да алкализираме тялото си, това може да се постигне по напълно естествен път, а не чрез използването на химикали. Най-доброто средство за това са прясно изцедените зеленчукови сокове, зелените смутита и плодовите фрешове. Суровата растителна храна ни осигурява най-доброто и балансирано алкализиране на организма. То не само ще почисти тялото ни от киселини и отрови, но и ще ни снабди и с така необходимите витамини, минерали, ензими и биоактивни вещества.
д-р Гайдурков, www.georgigaydurkov.wordpress.com
