Д-р Георги Гайдурков е роден през 1961 г. в гр. София. Завършва медицина към МА-София през 1985 г. Специализира нутрициология към Свободен медицински факултет с ръководител проф. Божидар Попов. През 1995 г. завършва магистратура по психология към СУ „Св. Климент Охридски” със специалност клинична и консултативна психология. Работи последователно в неотложно звено и бъбречно отделение към МБАЛ „Христо Ботев” – Враца и 12 години в Център по хемодиализа към МБАЛ „Св. Анна” – София. От 2001 г. е ръководител на Консултативен център за безлекарствена терапия и личностна промоция „Санитас” – София.

– Д-р Гайдурков, дойде есента и започнахме отново разговора за това как да се предпазим от грипа. С какво да вдигнем имунитета на организма, за да се пребори с вирусите?
– Може и да ви прозвучи странно, но ще кажа, че имунитетът по естество е добър. Отслабва заради нещата, които го амортизират. Имунитетът се бори срещу чужди елементи в нашето тяло. И когато е ангажиран с много отпадни продукти на обмяната, защото те също са чужди вещества, тогава организмът образува антитела и левкоцити. Имунитетът пада, защото нашият организъм е токсичен обикновено с много отпадни вещества на обмяната. И когато дадем шанс на организма малко да се освободи от тези отпадъци, тогава имунната система спонтанно е в добра форма, защото тя постоянно се произвежда от костния мозък и лимфоидните органи – става дума за тези наши войници левкоцити и антитела, произвеждани от тях. Българският народ по традиция провежда тази профилактика в лицето на постите. И неслучайно има четири големи поста в годината, по време на които не се ползва животинска храна, която най-много дава отпадъци.

– Кои храни дават най-много отпадъци в организма ни?
– Млечните продукти най-вече затлачват имунната система. Натоварват сливици, лимфни възли, коремни органи и т.н. Така че самата традиция подсказва и отговора: ако премахнем животинските продукти и останем на голяма част растителна храна – плодове, зеленчуци, семена, в частност ядки, примерно орехи, бадем, лешник, лющен слънчоглед и дори екзотика, с която вече разполагаме, да кажем – бразилски орех, кашу и т.н., в този период организмът включва своите защитни механизми и като замърсено море изхвърля на брега отпадъци. През бъбреци, черва и кожа той евакуира тези отпадни продукти, в които вторично виреят микроби. Въпросът за микробите е поставен още от Пастьор и се знае, че трябва да има хранителна среда, органичен субстрат, в който да се развива микробът. И ако нямаме тези отпадни вещества в нас в голямо количество, ние не развиваме колония на патогенни микроби. Обратно, в нас се развиват сапофитни микроби, цялото тяло е пропито от микроби. Да се грижим за микробите в нас, отколкото да ги убиваме. Това става, когато, така да се каже, успеем да изхвърляме нашето кошче за боклук редовно, да пометем къщичката и тогава тя е здрава и няма нужда да даваме стимулант за имунната система. Може да споделим някои естествени продукти, разбира се, но ако успеем да я стимулираме по някакъв изкуствен начин, би било много лошо. Това е както, ако вземем някакъв стимулант, той ще се изхаби системата за много кратко време и от това следва рухване на имунитета. Това е като да вземем някакъв допинг за имунна система. Тя е в естествения си статус на добра форма, когато го няма нещото, което я амортизира – това са отпадъците. Така че микробите не са страшилища, ако ние имаме здрава вътрешна среда и няма излишна слуз в нашия организъм, тогава ние не развиваме болестотворни микроби. Добре е да консумираме голяма част сурови плодове и зеленчуци, изцедени сокове, особено от зеленчуци. Нека да споменем и така модерното сега смути. Така че е добре да имаме много зелени неща в нашата храна.

– Така модерното смути не лишава ли организма от целулоза?
– В прясно изцедения сок няма целулоза. В смутито всъщност са пасирани зеленчуци. Така че там има и целулозната част. Затова има плюсове: първо в нашето динамично всекидневие приемаме по-бързо тези храни. Ако не е смутито, трябва цял ден да дъвчем. Растителната клетка е затворена с целулоза. Ако набързо хапнем салатката, тя няма да може да се усвои добре, защото не е разрушена тази капсула на растителната клетка, която е твърда и целулозна. Това става с много добро дъвкане. Със смутито много бързо набавяме тези неща, без да се лишаваме от целулозата. Тази метличка за червата чисти лошия холестерол.

– Нека да поговорим за млякото, защото българинът хапва доста сирене и мляко, как си го обяснявате?
– Бих оспорил твърдението: българинът сега консумира мляко и млечни продукти нетрадиционно. 200 дни в годината българинът не е ял мляко и млечни продукти. Постите изключват млякото. 200 дни в годината българинът не е ял дори кисело мляко, а в днешно време смятаме, че е традиционно и нарушаваме дозата. Млякото и млечните продукти са на първо място в образуването на слуз, в която перфектно виреят микроби. И когато ние консумираме повече мляко и млечни продукти, рискът точно от простудни заболявания и вируси е много, много по-голям. Когато непрекъснато боледуваме от такива заболявания, причина за това може да се търси на първо място в кравето мляко, което е неестествено за човека, защото в него има този алергизиращ белтък – казеин. И другият фактор са тестените продукти, преработените технологично от бяло брашно. Така че тези два фактора най-вече водят до излишна слуз, която се отделя през лигавицата и е хранителна среда за микроби. Оттам вторично се образуват катари на горни дихателни пътища и различни други инфекции.

– Кажете как да храним децата през есента, така че да укрепваме имунитета им?
– Ако детето е съвсем малко, най-добрата храна е майчината кърма. Световната здравна организация предлага до шестия месец детето да се храни само с кърма. Добре е храненето с кърма да продължи поне до една година. Народната поговорка казва, че Крали Марко бозал три години, но това не е само легенда. Имам пациенти и жени, които кърмят даже до четвъртата година. От майчината кърма се получават ценни вещества и антитела против тези инфекции. След втората година храненето на детето принципно не се различава от това на възрастните. Даже би било добре да е така, защото ако то яде някаква много различна храна, психологичното послание е много негативно: ти не си част от семейството. Храната би трябвало да е обединително звено на трапезата. Трапезата е нещо като причастие, което обединява хората, седнали около нея. Колкото и да е странно, кравето мляко за децата е едно от най-вредните храни. Грешка е детето да пие много краве мляко, чревната лигавица приема цяла белтъчна молекула, започват алергии, катари на горни дихателни пътища и не на последно място автоимунни заболявания като детския диабет, който е на практика нелечим. Млякото трябва да е в някакви разумни граници, наложени от традицията, където децата също са участвали в поста. Има алтернатива – от ядките стават перфектни и чудесни домашни млека – например бадем и кашу, смляно на паста – става прясно мляко. Ядките, особено кашуто, могат да бъдат заквасени и се получава кисело мляко от кашу и от други ядки, т.е благоприятната млечно-кисела ферментация може да я получим и от други източници. И ако може да ограничим тестените храни, които по детските градини обичат да ги дават. Ако се намалят точно тези два фактора – млечни продукти и тестени изделия, децата няма да боледуват.

– Много се говори срещу житото и житните култури. Преди време имаше пък залитане по тях?
– Зърнените култури са традиционна храна на човечеството. Няма човешка цивилизация, която да не консумира зърнени храни, но въпросът е какви точно. В житото има редица фактори, които могат да бъдат рискови – глутенът е, разбира се, един от тях. Въпросът е какво е житото, защото съвременните видове и сортове са селектирани и не съвсем отговарят на човешката анатомия и физиология. Отново преоткрихме в последните години лимеца, като древен вид жито. Ако заменим тези съвременни сортове, които са селектирани, с древното жито, което го има вече на много места, от него могат да се приготвят много традиционни храни. Защото един от рисковете е съвременният хляб, тъй като той е много променен и далече от оригинала. Най-добре е да консумираме хляб от лимец и той да е домашно приготвен.

– Какво ще кажете за българските супер храни?
– Една от българските супер храни е тревистият бъз. Той зрее в момента, през октомври. Трябва плодчетата да са много добре узрели. Той е естествен имуномодулатор, който поддържа имунна система, без да я изхабява. Дозата е 10-15 много добре узрели зрънца на ден за възрастни. Може да бъде направен като сироп, да бъде замразен за по-дълъг период или пък изсушен. А за децата дозата е 3-5 зрънца. Другото е ехинацеята. Едно красиво растение, което го има и по нашите градини. Може да се дава като капки или като чай. Котешкият нокът също е добър. Да кажем, който обича гъбите – например култивираната кладница конкурира по стойност скъпите китайски и японски гъби, които стимулират имунната система.

Автор: Майя Любомирска, в. „Монитор”