Автор текст и фотографии: ТИХОМИР ТРАЙКОВ.

Подготовката на лехите ми е следната:

~ през първата година обръщам добре мястото, като се забиват бетонни колове с по-малки бетонни за разпънки и се опъва тел най-отгоре;

~ редовете са на разстояние 1.7 ~ 2.0 м един от друг, като дължината им е в зависимост от дебита на водата за поливане;

~ редовете са на север–юг и никога на изток–запад;

~ ширината на лехата е метър, дълбочината поне 30 см;

~ окопават се дълбоки лехи, които се окопават в дъното с угнила тор или компост;

~ пътеките се засипват с около 5 см слой дървесна пепел или по-едри дървесни стружки, талаш, листа, слама, картон, каквото има, да се мулчират самите пътеки (предимствата са много, най-важното от тях е предотвратяване на загубата на влага, друго предимство е поддържането на добра среда за торните червеи, които са необходими за лехите, като се има предвид, че в годините напред лехите не се обръщат, а само се окопават преди засяване);

~ през първите месеци в горната част на лехите, непосредствено до пътеките, се засажда по един ред моркови, магданоз, чубрица, тук там невен и босилек и много други полезни срещу мана, а и полезни за храна също растения;

~ след началото на май месец се засаждат по два корена домат почти един до друг (за да може да се вържат на един кол и двата), през разстояние около метър, шахматно на срещуположната част на лехата;

~  засаждането става с леко полягане на корена, заравя се и около 20 см от частна на стеблото над корена, после оттам той си пуска още корени;

~ след като позаякнат растенията, се набиват коловете и се завързват кръстосано горе с телта, опъната между бетонните колове – така се оформя една здрава конструкция, необходима когато самите растения натежат, а те отрупани с плод могат да тежат много;

~ след това започва вързане и чеснене периодично на растенията, като се вържат и двете на един кол да си пазят сянка едно на друго;

~ като порастне на височина поне метър, отстраняват се листата в долната част на растението, за да се оформи една проветрива част под растенията – да няма опрени в пръста листа;

~ пръскам растенията при нужда с настойка от коприва, която е угнила 28 дни във вода, като наливам настойката във кофа и с една малка метличка напръсквам самите редове;

~ при поливане на редовете с вода наливам от настойката с коприва по едно-две канчета, а също добавям и едно-две канчета ферментирала кокоша тор с вода (стояла във вода поне две седмици) – след тази процедура растенията пощуряват и растат с часове;

~ ако бъде забелязано болно растение с черна мана по стеблото, се маха цялото внимателно и се изхвърля далеч от мястото;

~ в средата на реда може да се отглеждат кореноплодни като алабаш, ряпа и други – когато есента доматът преминава, има достатъчно слънце и за тях.

Мога да се похваля, че от 6 години гледам по този метод, като през последните 4 не пръскам с нищо освен с настойка от коприва или други билки и имам чудесен домат с доста висок добив. Дори и да е имало болни растения са били по няколко годишно, без да ми заразят останалите.

Ползвам от своите добиви семена на биволско сърце гигант и розов домат, дадени ми първоначално от разни хора. Използвам тях, защото така с годините растенията придобиват имунитет в градината, където са садени – всяка градина има разни болести, гъби и бактерии и това е необходимо да се спазва. Купуваните сортове рядко са устойчиви и ако започвате с нов сорт, съхранявайте семената от първите най-хубави плодове на домата. Понякога растенията стават много високи – по около 2.5 м, затова и коловете ми са по-високи. Дават плод до късна есен.

През следващите години не се обръща мястото, а само се накопава преди засяване през февруари или март месец, като може да се мулчират и самите редове и лехи. Слагат се 10 кг коприва на около 100 л вода, може да се добави бял пелин (листа), люти чушки, невен и това като ферментира става не само тор, ами и настойка, която гони мана и вредители! Може също да се заравят стръкове от коприва до корена на домата – при сеитба идеята е много добра. Ако имате много попови прасета, слагате малко хризантеми, нарязани на ситно – нужна е щипка на корен и попово прасе няма да го гризне!

Когато не пръскате с нищо отровно, вие помагате да се развият полезни насекоми, които пазят растенията от неприятели, паяци, калинки и много други хищни. Включва се и саденето на други растения, които се пазят едно друго – има цяла наука алеопатия. Пак е лесно, но си има тънкости, които ако се спазват, всичко е нормално, а за химическите препарати всеки си плаща цената един ден и сам избира – ще трови ли себе си и близките или ще живее в хармония с природата!

Домат, лук и други култури може да се садят на едно и също място, няма промяна в добива и дори напротив – обичат си едно място, както и компост от собствените им дръжки и листа. Дори местата не се орат, а само не се газят лехите и се добавя компост при нужда, както съм описал по-горе за подхранването с течни ферментирали торове.

Продавах първите две години реколта, но от тогава само подарявам излишното. Виждам какви прекрасни сладки домати добивам и нямат нямат нищо общо с другите – дават ми от 30 до 80 стотинки на килограм, а на пазара се продава и купува безвкусно и вредно на 2 лв. Не си струва и се отказах да продавам.

Източник: vegebg.org