Злокачествените заболявания са част от кръговрата на живота, смята водещият онколог от ВМА-София.
В онкологията за двайсетина години нещата драстично са се променили, никой не е предполагал колко бързо ще напредне този дял от медицината. Преживяемостта на някои болни вече се е доближила до тази на страдащите от диабет и сърдечна недостатъчност благодарение на съвременните лекарства. Това казва пред вестник “Стандарт” доц. д-р Жасмина Михайлова, ръководител на Отделението по медицинска онкология при Военномедицинска академия в София.
Доцент Михайлова е напълно отдадена на работата си и използва своите познания и опит за развитието на медицината в България. Благодарение на нея в страната са въведени много нови методи за лечение. Някои от тези методи са единствени у нас. Международно признание в научните среди получават и нейните разработки върху колоректалния и белодробен карцином и съвременното таргетно противотуморно лечение при рака на млечната жлеза, невроендокринните тумори, карциноми на стомаха и др.
“Ракът – това са много различни болести. Онкологичната диагноза вече не е равносилна на смъртна присъда, както беше преди”, обяснява лекарката. По думите й, това е болест на стареенето – клетките с възрастта губят някои свои функции и тръгват по един различен път. Някой беше казал, че всеки умира от своя рак. Има болести на нашето време като причинения от тютюнопушене рак на белия дроб или увеличаването и усложняването на злокачествените заболявания след аварията в Чернобил.
Болестта обаче има свойството да се изменя по непредсказуем начин. Например преди 50 г. бе установено със сигурност, че пушенето причинява рак на белите дробове. В развитите страни се провежда масова кампания срещу цигарите. И какъв е резултатът? Намалява се разпространението на подвида белодробен карцином, който е свързан с пушенето – плоскоклетъчния, донякъде дребноклетъчния. Появява се обаче карцином на белия дроб – аденокарцином, при хора, които не са докосвали цигара. “Изглежда природата спазва някакви свои правила и ние, борейки се с вредните навици, само ги разместваме”, казва доцент Жасмина Михайлова.
Изключително малък е броят на случаите, при които болестта се предава по генетичен път, подчертава тя. Масовият рак е спорадичен и не е генетично свързан. Често се търсят различни причини за възникването му – пушене, хранене, затлъстяване, стрес, промискуитет. “Ракът обаче е комбинация от фактори. Злокачествените заболявания са част от кръговрата на живота и този извод не бива да ни обезсърчава. По-разумният подход е да почнем да ги разбираме и да живеем с тях”, заключава доцент Михайлова.
За нея най-тежките разговори са с болни и близки на болни, при които повече не може да се направи нищо. Заболяването прогресира, болният се влошава и не е възможно провеждането на активно лечение, защото то спира да носи полза. Често има разбиране, но също така често хората се ядосват, отказват да приемат, заплашват. Това са най-тежките моменти. Липсата на разбиране на лекарското безсилие, което настъпва в онкологичната практика, когато едно заболяване онкологично спира да може да бъде контролирано.
По думите й не е лесно да се следва благородната мисия на доктора, когато той е притиснат от икономически и административни тежести. “Навремето отношението е било между доктора и самия болен. Днес в това отношение освен лекаря, са намесени също болницата, министерството, колегите, средният персонал, общественото мнение – и там някъде в дъното се оказва болният. Решение пак се намира, но преминава през различни документи и заповеди, и част от общ процес, който се променя непрекъснато. Трябва да се съобразяваш с хиляди неща, което са извън медицината”, подчертава тя.
Нейните пациенти и специализанти обаче са на противоположното мнение: “Доц. Михайлова е невероятен лекар и всеотдаен човек, на когото винаги можеш да разчиташ”.
Източник: вестник “Стандарт”
