Хората не си дават сметка, че ние сме изнесли суверенитета си в Европейския съюз.
Интервю на Десислава Пътева с инж. Мариана Христова, коалиция „България, свободна от ГМО”
Въпреки сериозната съпротива, която имаше срещу отглеждането на ГМО у нас, миналата година политиците излязоха с оправданието, че отглеждането на ГМО пшеница и овощни култури е изискване на Европейския съюз. По-късно обаче заявиха, че България няма да допусне това. Какво реално се случи?
Това, което хората не разбраха, е какво се случи в Европейския парламент. В България нищо не се е променило. Ние на практика имаме най-добрия регулаторен механизъм срещу ГМО, защото при нас не съществува думата „забранено”. Не може американска компания, която е производителка на ГМО, да ни вкара в съда и да ни осъди, че я дискриминираме. Това е нещо, което те направиха във Франция, където има локална забрана – тя беше вкарана в съда и падна. При нас няма такова нещо, защото ние сме направили друг принцип – наложили сме пространствени ограничения. Казали сме на компаниите, че нямат право да засаждат ГМО култури в радиус от 30 километра около всяка зона от „Натура 2000”, нито в радиус от 10 километра около всяко биополе, нито в радус от 9 километра около всеки пчелин и около всички семеразвъдни станции.
Когато се наложат всичките тези полета върху картата на България, се оказва, че забраната обхваща и територии в съседните държави. Тоест при нас не остава абсолютно никакво празно място, но това не освобождава държавата от задължението тя да има пълен комплект документи и законодателство. Всички тези правила трябва да са налични. Но в България контролът е най-големият проблем.
Кой би трябвало да извършва контрол в случая?
Министерството на околната среда следи опитните полета, а Министерството на земеделието и храните трябва да следи за разпространението. Естествено, броят на проверките е изключително недостатъчен, контролът е много слаб. Добре че има достатъчно време, самите хора да осъзнаят, че от това не се печели. Печели се от обработване на огромни площи, но всяка година трябва да се пръска с химия. Плевелите стават резистентни, защото това е идеята на генномодифицираните растения – да не се налага да се плеви, а като се напръска с препарата да измрат само плевелите и да остане полезното растение.
Да, но такова нещо се случва една или две години. На третата година вече не е така. Резултатът никак не ти харесва, съответно се бъркаш в джоба. Стигна се дотам, че в момента самата компания „Монсанто”, която внася на пазара прочутия глифозат или „Раундъп”, сама се опитва да го дискредитира и да го изтегли от пазара. Той просто вече не действа. Това, което те се опитват да направят, е да добавят още агент „Ориндж” в големи количества, защото формулите на двата препарата са сходни. А това е бойното отровно вещество, което е използвано във войната във Виетнам за обезлесяване на горите. И до ден днешен има уродства и пострадали, включително и американски военни, които са го прилагали. В момента от „Монсанто” се опитват да засилят препарата, като добавят сходни вещества. И тъй като не искат да оставят марката да работи на места, на които все още работи, се опитват сами да я дискредитират. Това, естествено, не е официално, просто се вижда логическото развитие на нещата. Това е една огромна индустрия с огромно количество пари. В момента, в който се допусне толкова много изследвания, които да доказват вредата от „Раундъп”, което се случва в момента, това навява на мисълта откъде се е провряло това нещо.
Наскоро от Зелената партия алармираха, че правителството дава за публично обсъждане наредба, с която се разширява обсега на териториите, които могат да бъдат засаждани с ГМО…
Не, разгледах наредбата. Това, което се случва в действителност е следното – ако някой дойде тук, не трябва да му казваме, че в България е забранено, а просто трябва да имаме един пакет документи, една нормативна база, която урежда възможността за засаждане. Тази наредба не беше подготвена, тъй като всички казваха, че у нас е забранено. Заради това един от колегите от Министерството на околната среда беше седнал и беше написал тази наредба, за да е готова, защото човек никога не знае какво ще им хрумне на нашите законотворци утре. Но самата наредба е подзаконов нормативен акт. Тя никога не е над закона, тоест не може да разреши нещо, което законът забранява. Това, което се наблюдава при нас, е, че се късат логическите връзки вътре в държавата. Хората имат илюзия по въпроса за това какво точно се случва в Народното събрание. Имат илюзия за това, че то прави нещо, а всъщност то само верифицира онова, което различните министерства или Министерски съвет е подал. Вътре се занимават само и единствено с неща на парче. Когато правиш промени в един член, това води до скрита промяна на поне още пет места. Когато тези връзки не са синхронизирани, законът спира да работи.
Налага ли се у нас въобще да бъдат отглеждани генномодифицирани продукти?
Ние имаме относително добре запазени собствени сортови семена, когато става въпрос за зърно. Това е добре, защото имаме устойчиви сортове, които предлагаме даже на Турция. Конкурентоспособни сме. Естествено е ние да сме таргет група, дори без да си представят, че ще насадят при нас каквото и да било. Целта е да се наложат на пазара, да се изтика малкият български производител и веднъж влезли по този начин на пазара, те директно те поглъщат. Няма място за нищо друго.
Хората навсякъде имат абсолютно еднакви проблеми – заграбване на земя, ГМО, натиск върху всички и заграбване на вода. Това са проблемите, които идентифицира всяка една държава, без значение коя е тя. Путин например каза: тук ГМО няма да влиза, спираме стоките, които са от Европейския съюз. На него ембаргото му свърши много добра работа – нещо, което европейците въобще не могат да схванат. Той имаше оправдание да засили собствените сортове семена, да обърне производството навътре и да принуди хората да започнат да обработват земята си и да се хранят от нея, а не да разчитат на чудесните, лъскави опаковки, които пристигат отвън, но ни разболяват. Ясно е, че храната ни е отрова. Истината е, че всички фармацевтични концерни издигнаха печалбата на пиедестал. Произвеждат лекарства, които не лекуват, за да може болните хора дълго време да си купуват от тях и да носят печалба на компанията. Ако човек успее да сведе до минимум всякакви добавки и химикали в храната си, организмът изключително бързо се възстановява от болестите. Само че ние все още не сме стигнали дотам.
Какви могат да бъдат пораженията върху здравето при използване на ГМО продукти? Знаем, че много учени, които са се опитвали да разкрият вредите, са ставали обект на заплахи.
Информацията за това какво е положението в България в резултат на лошото хранене е толкова оскъдна и е толкова разпиляна, че човек не може да я събере на едно място. Тук има много хора с вторичен полов стерилитет – двойка без всякакви видими проблеми, която има дете, не може да има второ. Бумът на хранителните алергии е огромен. Това са бавни алергии, които не се диагностицират толкова лесно. Когато човек погълне нещо, например развален фъстък, може да се стигне до „Пирогов”, до урбазон, до видими обиви, отоци и задушаване. Това са бързите алергии, които са много лесно различими. Бавните алергии обаче са най-страшни. Проявяват се, когато човек поглъща вещества и храни, които организмът няма функцията да разгражда. Всички жлези с вътрешна секреция започват да секретират ензими с намерение да раздробят това, което е получило тялото, но не се получава. Съответно то се отлага във вид на кристали по костите например. Много често се стига до микро ранички по целия храносмилателен тракт, който става допълнително пропусклив. В кръвта навлиза нещо, което изобщо няма място там. Получава се износване на органите, които непрекъснато отблъскват хормони. Заради това у нас е малко да се каже, че всяка втора жена страда от болестта на Хашимото, което е изключително често срещано заболяване. При съвременните жени се среща при над 57%, а това е тясно свързано с безплодие, със свръхкилограми, с нарушение на целия физиологичен апарат и той просто спира да работи.
Тръгвайки от ГМО, дори и човек изобщо да не е запознат с вредите и същностите на проблема, самата конструкция на налагане и поставяне в американското законодателство, инвазията на чуждите пазари и всичките тези последователни стъпки, са проблем по няколко причини. Първо, защото са бавни. Всяко бавно нещо е много трудно да се диагностицира. Всеки тесен експерт в дадена област се задълбочава много тясно в нея и поглеждайки толкова отблизо, той не вижда общото развитие и връзката й със съседните области.
Щатското законодателство позволява да произвеждаш каквото си искаш, минавайки през едни най-елементарни проверки, да го пуснеш и наложиш на пазара. От своя страна потребителят е този, който сам трябва да докаже, че дадена фирма му вреди с това, което произвежда и продава. Процесът е изключително бавен и сложен, поради самото естество на правораздаването в Съединените щати. Малкият човек се изправя срещу голямата корпорация, срещу една армия от адвокати и започва да доказва нещо, което е доста трудно доказуемо, когато става въпрос за бавен процес. Дори и от своя страна да наеме много добри адвокати, просто времето не работи в негова полза. Ако доказваме вреди или смърт в срок от една седмица, това е едно. Но бавни процеси се доказват на принципа на това, че има много хора, които са засегнати.
Да, обаче американското законодателство позволява след приключването на едно дело, то да бъде засекретено. Дори и тогава, когато има прецедент и някой е успял да осъди компанията, други адвокати после не могат да се позовават на него. Когато става въпрос за големите корпорации, виждайки, че ще бъдат осъдени, те винаги прибягват до извънсъдебно споразумение. Винаги има клауза за конфиденциалност, което означава, че клиентът ще загуби правото на обезщетение, ако разпространи информация за това, което му се е случило. И тези процеси и положения в щатското законодателство създават условия за много бавно идентифициране на опасностите, заплашващи живота, здравето, околната среда и природата. Механизмът е абсолютно еднакъв при ГМО, същият е принципът при фракинга и при опасните технологии. При тях има също и един друг механизъм – когато нещо е държавна политика, се получават скрити дотации. Държавата субсидира определена продукция, както е в случая с ГМО. В резултат на това производителят може да го пусне на пазара на изключително ниска цена, убивайки пазара на всички съседни държави, както е станало в техния случай (на САЩ). В един момент, при този дъмпинг на пазара, ако успеят да го задържат 2 или 3 години, те вече са завладели всичко. Оттам нататък те налагат това, което са произвели, като се започва – ние ви даваме семената, вие без нас не можете да ги пипате, ние ви даваме химикалите, с които ги третирате, ние ви казваме как, ние следим. Ако случайно има някой, който се е опрашил по естествен път с нашите семена, той е длъжен да ни плати. И оттам нататък се стига до патентоване на Господ.
Доколко можем да сме сигурни в качеството на храните, които консумираме?
Ние произвеждаме зърно, но изнасяме почти всичкото си качествено зърно. Може би над 70% от него пътува за САЩ, а американците го изкупуват след като правят тук пет или шест проверки дали не е ГМО. Проверяват зърното, проверяват почвите, проверяват младото растение, проверяват крайния резултат. Навсякъде контролът е изключително сериозен. Голяма част от останалата продукция се изнася за арабския свят през друг дистрибутор. А тук остава зърно, което е фуражно. За да може обаче от фуражното зърно да се произведе хляб, то се нуждае от цялата Менделеева таблица, плюс изключително много синтетичен глутен. Нещо, което нашият организъм въобще не е в състояние да пребори и да преработи.
Ние твърде много калкулираме, фокусът върху парите е много голям, въпреки че видяхме, че това е толкова погрешно, че целият свят върви към срутване и че се превърнахме в една глобална гигантска пирамида – не само в България, но и в целия свят. Говорим за държави, които са прехвалени икономики, които имат 18 трилиона дълг, и то само явният. Отзад скритият може би е над 260 трилиона. Говорим за една Германия, която е лидер в Европа, но се движи с 8 трилиона дълг. Скоро четох една статистика – дълговете им 40 пъти надвишават общия БВП на цялото производство.
Нещата са комплексни. За мен има няколко важни неща – въздух, вода, земя – като територия или начин за изхранване, собствени сортови семена и децата ни. Това са пет неща, които се събират на пръстите на едната ръка и те не зависят от пари. Това са нещата, за които човек трябва да се бори. Истината е, че ние забравихме вкуса на истинските неща, дори на истинската вода. Ние стигнахме дотам да унищожим българските сортови зеленчуци. Целият процес се нарича ерозия на сортовете. Преди години в България имаше 200 сорта ябълки, но не всички са еднакво изгодни финансово, съответно много от тях са тотално загубени. Не е имало кой да ги развива, смятали са, че няма пазар за тях. Добре, че все още се намират семеразвъдни стопанства. Освен това малко известен факт е, че България е държава с вода в риск. В националните стратегии като водоизточник за питейна вода е залегнала река Дунав, макар че тя по никакъв начин не може да се ползва, освен за поливане. И то ако се възстановят едни помпени станции, които са изключително скъпи и разходите за самата електроенергия, която трябва да се изразходи, за да качи водата, са огромни. Вече като чуя концесия, ми настръхват косите.
Как стои въпросът с концесията на останалите ни природни богатства?
Трагедия. Би трябвало всяка дейност, която изнася само суровини, да се облага с много високи изходни мита. Защото това е ресурс на българите, важно е нашите хора да произвеждат. Но да изнасяш ресурси в момента, в който светът вижда, че точно ресурсите са му проблем, е повече от престъпно. Ние се превърнахме в луди маниаци, като наводнихме пазара, влязохме в преразход на ресурси, който многократно надвишава всякакви наши нужди. От филма Feed the world видяхме, че само хлябът, изхвърлен от хипермаркетите във Виена за една година, може да изхрани Африка. Но как се получава регулацията? Производителят иска да спечели повече клиенти, клиентът пък не иска да се лиши от любимия си хляб със седем зърна. Огромно количество от произведения хляб отива на боклука. Но енергията, трудът, брашното са влезли в цената, която всеки от нас е платил. Ние сме изхвърлили този ресурс, без да имаме никаква полза. Ние сме подценили много и боклука като ресурс, съответно сме много назад с рециклирането. Всичко това върви в пакет. Когато имаме преразход на ресурси е ясно, че ние ще стигнем до тяхното изчерпване. Концесиите в България, би трябвало да са с повече от 50% държавно участие, а останалото да е на чуждата фирма, която ще върши работа. Но в никакъв случай в този вид, на който ние сме свидетели – „Дънди прешъс метълс”, златото…
„Дънди прешъс метълс” сега възнамеряват да копаят за злато около Банско…
Чудесно. Мисля, че сега вече е време да раздадат пуканките, по възможност не ГМО, и да наблюдаваме банскалии с безкрайната им алчност и концесиите на „Дънди” за Банско. Интересно ми е какво ще правят по-нататък. Нещата не могат да се гледат на парче.
Преразглежда ли се въпросът за добив на шистов газ или е останал в периферията? Спомняме си, че въпреки наложения мораториум, преди години на места тихомълком се появиха сонди.
Натискът върху нас не е спрял, защото ние станахме емблематични – една слаба България, която те мислеха, че ще глътнат на една хапка. При нас е забранен не само фракинга, а и всички неконвенционални технологии. Продължава да има натиск, но извадихме късмет с това, че цената на газа падна много. Съответно това умря тотално в Съединените щати, какво остава при нас, където – освен всичко друго – нямаме такива ресурси. Но това не означава, че не се раздават концесии, че не ни е отново проблем. В условия, в които няма контрол и адекватна регулация, човек никога не знае какво се случва. В момента дори конвенционалните сондажи за газ са изключително опасни заради неграмотността и незнанието на контролните органи. Единственото място, на което се подготвят такива кадри, е Минно-геоложкият университет. Само че тези хора са в естествен конфликт на интереси. Ако някой каже нещо, което пречи на големите компании, той повече никога в живота си няма да си намери работа.
До момента в Министерството на околната среда и водите трябваше да има хора, които да знаят, че върху всяка сонда има компютър. Във всеки един миг се прави анализ на течностите, които се връщат от земята. Този анализ им показва точно какво са намерили, какви химии трябва да добавят, какво трябва да махнат, как трябва да работят, за да може самата компания дори да изкара пари. Това е мястото, което трябва да се контролира непрекъснато. Трябва да има онлайн терминал с непрекъснато наблюдение от страна на Министерството на околната среда и водите. Но това значи, че човекът трябва да знае какво контролира. Най-големият проблем са компаниите, които вече са тук – не е само „Шеврон”, имаме си „Трансатлантик”, имаме други компании, които са стъпили на българския пазар и си работят без наблюдение.
А какви рискове крие за България Трансатлантическото споразумениеза търговия и инвестиции между САЩ и ЕС (TTIP)? Страната ни е критикувана за това, че позицията й се свежда до безкритично възпроизвеждане на това, което казват Европейската комисия и американската администрация, а не се основава на независим анализ на последиците за страната ни.
За мен това е нещо, което трябва да бъде моментално прекратено. Механизмът, в който се опитват да ни вкарат, е да съберат този законодателен механизъм в щатите, за който говорих, и европейския, който действа точно по обратната логика. В Европа ние имаме един принцип на предпазливостта, който гласи, че ако дори има съмнение, че някоя компания вреди с нещо на човешкото здраве и околната среда, се спира до доказване на противното.
Ние подписваме и даваме на американците един чисто бял лист. Приемаме априори техните разработки в области – дали ще е генен трансфер, дали ще е брейн контрол. Те ги притежават към момента на подписване, а ние не знаем, нямаме регулация. Просто при нас не съществува – както е с шистовия газ. Ние никога не сме търсили шистов газ, за да имаме правила за търсенето му тук. По същия начин е било и с ГМО.
Подписвайки TTIP, ние се съгласяваме с абсолютно всичко, което те ни натресат. Това ще бъде над локалното ни законодателство, ще се решава непрозрачно в някакъв арбитражен съд. Ние вече един път сме си изнесли суверенитета в Европейския съюз, а ЕС, подписвайки това трансатлантическо споразумение, изнася целия суверенитет в Съединените щати.
Това важи не само за TTIP, а за CETА (Comprehensive Economic and Trade Agreement), която вече е минала на етап одобрение в Европейския парламент и ще дойде на етап ратифициране в локалните парламенти. Тя съдържа абсолютно същите клаузи, абсолютно същите дупки, абсолютно същите проблеми в договор с Канада. Освен всичко друго в TTIP ние имаме залегнало условие за любима нация. Любимата нация казва така: ние вземаме от всички договори, които Европейския съюз вече е подписал с други държави, клаузите, които ни харесват и те автоматично стават част от нашия договор.
Огромен проблем е и това, че в Европейския парламент ние изпращаме политици, а не пращаме експерти. Много от тях не знаят езици. Самата аз съм затруднена, когато става дума за юридически термини на английски. Има много голямо значение точно коя дума ще употребиш, когато я слагаш в изречение – може разписаното в текста да се превърне от пожелателно в задължително. Освен това имаш една нормативна база, която е отгоре, а нашите европейски депутати нямат достъп до нея. За да имат достъп до нея, трябва да си оставят всичките телефони и електронни устройства отвън, да подпишат декларация, че няма да изнасят информация отвътре и няма да споделят с никого какво са видели и прочели. Отивам, чета, но след това нямам право да се консултирам със специалист.
Няма как в една глобална икономика, каквато е европейската, някой да мисли за българския интерес. Никой не знае и не го интересува интересът на българския производител на сирене, нито го интересува интересът на българския производител на зеленчуци. Хората, които сме пратили в ЕС, изобщо не са подготвени за това. Освен всичко останало, когато Америка е била в глобалната депресия, тя е излязла от нея с три инструмента. Единият от тях е бил валутните курсове, другият е бил нетарифните ограничения, третият е бил митата, които е налагала. Тези три инструмента не са нито леви, нито десни. Те са просто икономически инструменти. Подписвайки TTIP, ние ги умножаваме по нула. Те спират да работят.
По този начин се разчиства пътят на корпорациите, за да правят каквото поискат…
Точно така. Тези инструменти вече ги няма, а ние реално сме икономика в криза. Затова ние изобщо не трябва да допускаме цялата тази фалшива идеология на парите да идва тук и да е над нашата. Ние вече съвсем губим суверенитета си, защото решавайки да променим нашето местно европейско законодателство, ние трябва да изпратим документа на една Европейска комисия, която работи съвместно с американската. А тя ще разглежда, дали това случайно няма да накърни някакви икономически интереси на техни корпорации. Идва американската компания, разработила технология, с която бърка в човешкия мозък и няма как да им го забраним, защото сме подписали това споразумение.
Според Вас българските политици умишлено ли ни вкарват в договорни споразумения, които не са изгодни за България?
По-скоро смятам, че на българските политици не им стига багажа, за да разберат съдържанието на едни такива споразумения. Може би Сакскобургготски беше най-фрапиращ, когато дойде и каза: „Вервайте ми”. И му повярваха. И продължаваме да вярваме неясно защо. Оказа се, че българските политици са изключително доверчиви. Според мен в общия случай те нямат капацитета да идентифицират какво се случва. Другото нещо е, че масово не си правят труда да четат. Нечетеното на закони, нечетенето на споразумения е изключително често срещано. Вземат се решения на базата на това, че някой днес е вечерял с някакъв евродепутат, който е от някоя от големите държави. Би трябвало първата му работа е да нареди на сътрудниците си да изровят абсолютно всички материали, да види какво са писали противниците. Човек трябва да си калкулира изкривяванията, да прецени къде може да се промъква чуждо влияние.
Kаква е причината за хаоса в законотворчеството? За неразбиране на материята ли става въпрос или по-скоро за лобизъм?
Лобизъм, плюс неразбиране на самата материя. На учените, които действително имат знания, им е изключително трудно да обяснят на елементарно ниво, за да могат депутатите да разберат тези сложни материи, в които не са специалисти. Погледите им са празни на третата секунда, в която професор започне да им говори. Кимат в знак на съгласие, но правят това, което им е наредено от партията майка, без значение коя е тя. Но когато имаме една управляваща партия, тя няма никакъв проблем да прокара каквото и да било по-надолу, поради простата причина, че мнозинството във всяка една комисия е нейно. Това означава, че много трудно се получава така, че вътре в самата партия да се получи противоречие, което се случва само тогава, когато вътре има хора с различни интереси. Народното събрание не решава тези проблеми. При нас системата на коректив не работи. Системата като цяло не работи, защото умните хора не могат да оцелеят вътре. Тях ги избутва центробежната сила. Ако човек има образованието и разбира от определени неща, той е пречка за налагането насила на нещо. Той просто не е послушен.
Това, в което българинът все още се заблуждава е, че изборите могат да променят нещо. Това е технологично невъзможно. Невъзможно е нормален човек да стигне до избори – той няма финансовия ресурс, не разполага с достъп до медии. Самите правила за явяване на избори се пишат от управляващите. Ако те преценят, че аз съм реална опасност за тях, те ще направят промени, така че аз да нямам достъп до властта. Нагледахме се на фалшификации по изборите. А задължителното гласуване се въвежда единствено с цел партиите да си осигуряват по-голям ресурс. Всеки един човек носи пари на тази партия. Няма да е проблем да се подмени невалидна с валидна бюлетина. Умните хора, без да са част от системата, трябва да седнат, да съберат глави и да кажат: светът, в който искаме да живеем, ще бъде ето такъв. Смелостта е тази, която трябва да е водеща, защото България винаги е носила нещо ново на света. Ние сме прогресивна нация – може би, защото много сме били тормозени, може би, защото наистина сме големи индивидуалисти. Навсякъде другаде хората маршируват към същата кланица по-сити. При нас всичките политици са мошеници. Свикнали сме да ги дебнем. Ние имаме няколко важни задачи, от които зависи нашето оценяване. Първо, умни хора, които да направят анализ на съществуващото и на това, от какво имаме нужда. Но храната, семената, водата, земята – това са ключови компоненти, които не могат да бъдат подценявани.
Какво се случи със Закона за продажба на земя на чужденци? При нас не е само той проблемът. При нас проблемът е, че ние нямаме антимонополно законодателство, когато става въпрос за земята. Затова имаме наши собствени компании, които владеят огромно количество земя и държат България като в менгеме. И ние на практика, въпреки че имаме ресурса да изхранваме още една България, сме гладни и ядем боклук.
Може ли да се говори за задкулисни договорки между различните партии? Щом не можем да прокараме читав човек, който да промени статуквото, тогава може ли наистина гражданското общество да влияе, да оказва натиск върху политическите решения?
Непрекъснато има задкулисни договорки. Ние нямаме партии. Вътре всички са отишли с едни цели, които в никакъв случай не са отнесени към общото добруване. Вътре няма един човек, който да има идея, цялостно решение за бъдещето. Партиите девалвираха. Самата дума „партия” означава разделяне, а ние имаме нужда от единение. Дори не виждам как бихме могли да минем без някакъв тоталитаризъм, защото за жалост при нас това е формата. Един тоталитарист, който обича България, няма да го оставят дълго. Просто сме на кръстопът, има толкова много чужди интереси, че за отрицателно време ще му спретнат една „оранжева революция”. Този човек трябва с огромна бързина да постави новите фундаменти на една България, която иска да оцелее. „Демокрация” е изключително куха дума. За да имаме истинска демокрация, при която хората да могат да казват това, което искат, ние трябва да имаме 75% средна класа от високообразовани хора, а сега е почти клоняща към нула. Хората не си дават сметка, че ние сме изнесли суверенитета си в Европейския съюз. Тоест решенията, които можем да вземем тук, са много малко. Ние сме оставили хората, които не ставаха за друго, да ни управляват, защото винаги сме смятали политиката за мръсна работа. У нас човек дори не може да осъди някого за злоупотреба с публични средства.
Списание A-specto
