Жените обичат четири неща, твърдят евтините комици и романтичните комедии: шоколад, шопинг, да пилят на главата на мъжете, все едно това им е работата, и брак. За последното интересът им се издига до нивото на обсесия: жените копнеят цял живот да бъдат булки и после се държат здраво за брака, след като станат съпруги.
Всъщност жените изобщо не се чувстват комфортно в мрежите на брака, дори напротив – посредствените връзки тип “докато смъртта ги раздели” ги правят нещастни. Освен това е по-вероятно жената да сложи край и дори да се чувства щастлива след развода.
Жените и мъжете има равен шанс да сложат край на интимни връзки без сключен брак, включително и когато двойката живее заедно. Всичко това се променя, след като бъдат разменени брачните клетви.
Жените предизвикват развод в близо 70% от браковете, доказава изследване от 2015, в което са участвали над 2000 женени двойки на възраст от 19 до 94 години.
Истината е, че бракът все още е неравностойно партньорство, в което жените теглят късата клечка.
Знаем, че женените двойки разделят работата по поддръжката на дома поравно, докато не се появи детето, след което жената поема основното бреме на грижата за детето и домакинската работа се прехвърля непропорционално върху нея.
За мъжете бракът носи обратния резултат – радост, здраве и спокойствие. Дори – по-дълъг живот.
Женените мъже печелят повече пари от неженените мъже, но не се регистрира подобен ръст на приходите при омъжените жени. Често дори след брака “доходите и кариерата на жените вероятно ще понесат щети.” Това може да допринася за причините “жените да имат водеща роля в предизвикването на разводи, откакто има данни от различни източници, още от 40-те години на XX в.”, отбелязва авторът на изследването Майкъл Розенфелд от Станфордския университет.
“Мисля, че бракът като институция е донякъде твърде бавен в наваксването спрямо очакванията за равенство на половете,” допълва Розенфелд. “Съпругите все така приемат фамилиите на съпрузите си, и понякога им се оказва натиск да го сторят. Съпрузите все още очакват от жените си да вършат основната част от домакинската работа и основната част от грижата за децата. От друга страна, според мен връзките без брак са лишени от историческия багаж и очакванията на брака, което ги прави по-гъвкави и съответно по-адаптиращи се към съвременните очаквания, включително очакванията на жените за по-голямо равенство на половете.”
Това несъответствие между желанията и очакванията на жените и реалността, с която те се сблъскват в брака, ги оставя неудовлетворени и по-склонни да си тръгнат. Той казва, че това неудовлетворение от ролите на половете в брака “поддържа теорията, която социолозите наричат “спряла революция на половете”, което означава, че колкото и ролите на жените в обществото да са се променили, ролите на жените в семействата се променят много бавно.” Традиционалистите обвиняват за това феминизма, и всъщност са прави – с изключение на сбърканата идея, че това жените да искат повече е нещо лошо.
Не се притеснявайте, традиционалисти! Жените все още носят неравен дял от физическия, емоционален и домакински труд в брака; те просто са доста по-недоволни от това, отколкото преди.
“Летвата при жените е вдигната много по-високо относно изискванията им да останат в една връзка”, казва социологът и сексолог от Вашингтонския университет Пепър Шварц. “Тонът на връзката надделява в брака.”
Въпреки всичко това, има трайна обща представа за разведените жени като огорчени и цинични, а разведените мъже биват представени като твърде щастливи от свободата си. Това отново се оказва далеч от истината, когато бъде подложено на научен анализ. Повечето от разведените жени казват, че не съжаляват за решението да се разделят с мъжете си, за разлика от разведените мъже дават същия отговор. Много по-вероятно е жените да открият плюсове в блажената необвързаност, отколкото в неудовлетворителен брак.
“Мъжете повече се боят от това да останат сами, след като са били “опитомени” от брака си, и въпреки че мъжете е по-вероятно да считат по принцип, те е по-вероятно да искат да останат в него, дори и нещата да не вървят толкова добре,” коментира Шварц. “Жените, от друга страна, ценят щастието повече от брака, и по-малко се страхуват от независимостта като цяло.”
За мъжете цената на развода често е по-висока и много по-сериозна, отколкото за жените, и по-голяма от считаното преди.
Ползите за здравето, които мъжете извличат от брака, намират противоположността си в развода. След прекратяването на брака, мъжете качват повече килограми от жените, и дори спят по-зле. Разведените бащи е по-вероятно да изпаднат в депресия от разведените майки – и е 10 пъти по-вероятно това да им се случи в сравнение с женените мъже – и да третират депресията си чрез самолечение с алкохол. Всички тези проблеми водят до повишена смъртност, която според учените е близо 250 пъти по-голяма от тази сред женените мъже. Разведените мъже също така по-често се самоубиват – 39 пъти повече, отколкото женените мъже.
Ролята на токсичната мъжественост, която е смъртоносна дори и в малки дози, безспорно играе роля в този случай.
За жените често е по-приемливо да изразяват чувства на загуба, тъга и скръб след развода по начин, който социално наложените конструкции на мъжествеността не позволяват на мъжете. Самата човешка потребност да се проявят тези чувства, когато са потиснати, води до сублимацията им в нездравословно и често рисково поведение. Нещо повече, жените често имат по-широка и по-дълбока мрежа за емоционална подкрепа от мъжете. И това не е защото мъжете избират да бъде така, а защото такива са културно възприетите концепции за взаимоотношенията между хетеросексуалните мъже.
Psychology Today отбелязва, че “запитани към кого биха се обърнали, ако се чувстват депресирани, 71% от мъжете са избрали съпругата си, докато само 39% от жените са избрали съпруга си.” Травмата и тъгата от развода оставят хората с дълбока потребност да изживеят и осмислят чувствата си.
За мъжете внезапната загуба на надежден партньор и близък довереник е особено болезнена.
Жените може и да се справят по-добре от мъжете след развода, но те изглежда демонстрират забележителна несклонност да споделят отговорността за провала на брака.
“Много вярна е фразата, че са нужни двама за танго и двама, за да се съсипе една връзка, но жените са по-несклонни да поемат своя дял от вината,” казва Шварц.
Така или иначе, надали е от полза за закъсал брак, когато едната половинка реши, че всички трудности са по вина на другата.
Всъщност това само задълбочава проблемите. Перспективите за бъдещето на такива отношения не са особено розови, и че вероятно би трябвало да потърсят мнението на безпристрастен, обективен източник – от типа на терапевт – който да им помогне да преминат отвъд вината и към преодоляване на кризата.
“Потърсете семейна терапия. Чуйте странично мнение,” казва тя. “Не е честно да казвате, че няма никакви проблеми, след което да зарежете всичко.”