Диагоналният метод на четене на Максим Горки 

По думите на експертите, четенето по диагонал е един от ефективните прийоми на четене. Според възпоменанията на близки на Максим Горки, той просто е плъзгал погледа си страница по страница и като резултат е успявал да „изяде” един литературен журнал само за няколко минутки. По този начин мозъкът на Горки за кратко време е прочитал огромна купчина от списания.

Прийомите на скоростното четене на монаха Раймонд Лулий

Жител на Средновековието, италианският монах Лулий еизработил своя собствена система за скоростно четене, позволяваща да се чете бързо и продуктивно, но която не намира подкрепа сред народните маси, тъй простичкия народ е бил неграмотен, а мислителите и политическите фигури по онези времена не са били така добри, че да обърнат внимание на неговите находки. Въпреки това, в неговите препоръки са се вслушали такива велики деятели като О. Балзак, Наполеон Бонапарт, А.С. Пушкин, В. И. Ленин, Дж. Кенеди.

Методите на четене на Сталин

«Бащата на народите» е имал достъп до огромна библиотека, където са били събрани шедьоврите на световната класика, произведенията на руски, съветски автори, събрани творби и избрани издания. Сталин много е харесвал Пушкин и с удоволствие е чел възпоменанията на съвремениците за великия поет. Освен това, на негово разположение са били всичките съветски енциклопедични издания, всякакви справочници и речници, историческа и художествена литература.

Естествено не е било възможно всичко това да се прочете, затова Сталин, внимателно е прочитал само отделни книги, а по-голямата част от библиотеката просто я е преглеждал. Но това не му е пречило да познава съдържанието на книгите и компетентно да разсъждава за произведението и авторът му. А онези книги, които най-много са интересували вождът, Сталин е чел с молив в ръка, правейки бележки по полетата и подчертавайки цели абзаци. Така той е изучавал по няколко книги на ден, а дневната му норма е била 500 страници на ден.

Карл Маркс и отношението му към книгите

Основоположникът на марксизма-ленинизма не е щадил книгите, а любовно ги е наричал свои „роби”. Той безпощадно е прегъвал страници им, а полетата били целите в негови записки.

Франклин Рузвелт и неговата страст към скоростното четене

Едва ли в историята ще се намери друга такава политическа фигура, която толкова да е обичала да чете. Всяка една книга този човек е прочитал от началото до края, както се казва, на един дъх, без никакви почивки. Рузвелт винаги се е интересувал от методите на скоростното четене и не е преставал да усъвършенства собствените си методи в това направление. В своите стремежи той е стигнал до там, че е усвоявал съдържанието на един цял абзац само с бегъл поглед.

Оноре де Балзак и неговите методи за скоростно четене

По признанията на самия писател, неговите способности за бегло четене са били наистина феноменални. Той моментално е усвоявал информацията на порции по 7-8 реда и неговият мозък е работил със същата скорост с каквато и очите му, които непрестанно тичали по редовете. Той, като никой друг е умеел да намери главното и да махне излишното.

Николай Чернишевски и неговите способности за скоростно четене

За този човек е било нещо обикновено да диктува на секретаря си някаква статия, като едновременно с това да се занимава с превод от чужд език. Известният руски психиатър Бехтерев е отнасял тази му способност към уникалните свойства на мозъка на този обществен деец, който е бил способен да поддържа едновременно два центъра на възбуждане в мозъка си.

Адолф Хитлер и неговите методи за скоростно четене

Хитлер много е обичал да чете. Обикновено времето за това любимо занятие не му е достигало, но всяка свободна минута той с удоволствие е четял без да подбира – политическа, художествена, научно-популярна или техническа литература. Представлява интерес това как той е преценявал книгата: първо Хитлер е прелиствал книгата, започвайки от края й. И ако беглото преглеждане на съдържанието го устройвало, то тогава той е прочитал произведението сериозно.

По принцип, в книгите той е търсел потвърждение на своите жизнени убеждения. Както и да е, но девизът на този необикновен читател е бил – нито ден без книга. Хитлер е бил доста странен човек, който е учел само това, което самият той е признавал. Според свидетелства на личният му секретар, библиотеката на Хитлер не е съдържала книги в които главните герои са били човечни, хуманни или духовни. Затова този човек е имал предимно политическа и научно-техническа литература.

В.И. Ленин и книгите

Отново по възпоменания на близките му, Ленин е имал феноменална памет. Дори прочитайки една страничка по диагонал, той е могъл да възпроизведе съдържанието й максимално близо до текста. Благодарение на тази му способност, която Ленин получава по рождение, той съумява да прочете огромно количество книги, журнали и статии.

Степента на напрежение на умствения апарат на Ленин по време на четене била наистина феноменална. Той е запомнял практически на 100 процента от прочетеното, на няколко езика, с равен успех.

Джон Кенеди и неговите навици за скоростно четене

Този политически деятел също е оставил дълбока следа в историята, като една от причините е, че му се е носела славата на виртуозен скоростен читател. Приближавайки компанията за президентски избори Кенеди решава да усъвършенства навиците си на четене и повишава скоростта си от 280 думи в минута до 1000 думи в минута. При това той умело е управлявал скоростта на четене, обръщайки максимум внимание на важните материали, изискващи по-щателно изучаване.

Ако се интересувате от темата – можете да намерите повече информация в статията Известните личности използващи техниките на мнемониката.