Извадете телефона от джоба си. Хубав е, нали? Има сензорен екран, 12-мегапикселова камера, компас, мощна операционна система, 16 гигабайта свободно място. Поддържа 3G, предлага Wi-Fi, дисплеят му е голям и красив, а корпусът – тънък и елегантен. Инвестицията от около 1000 лева си заслужава, казвате си, усмихвайки се самодоволно. А сега ми отговорете на следния въпрос: колко от всички тези функции използвате наистина? Нима тази високотехнологична джаджа не изпълнява едно-единствено предназначение – на телефонна слушалка и в редките случаи и на музикален плейър? С какво този мощен телефон ви е по-полезен от евтината трошка, забутана в прашното чекмедже на бюрото, и има ли смисъл от подобна покупка?
Не ме разбирайте погрешно – обожавам новите джаджи. Но една подобна джаджа е като нова връзка – забавна и вълнуваща в самото начало, но впоследствие – изключително трудна за поддържане. От една страна, вие сте пристрастени към нея, тя изсмуква цялата ви енергия и вместо да направи живота ви по-лесен, често го прави невъзможен при отсъствието й. А от друга – харчи и парите ви за поддръжка, за нови екстри, за ремонт и т.н.
Знам, трудно е да устоите на желанието да сте в крачка с технологичната мода.
Отивате в магазина и виждате онзи готин телевизор от рекламата. Всички говорят за него. Пешо от офиса вече си го е купил. Казвате си защо да не си го вземете и вие и посягате към портфейла. Но замисляте ли се всъщност с какво новият модел е по-добър от стария, който вие притежавате? Освен че е с няколко инча по-голям, какво толкова по-различно ще ви предложи от онова, което ви очаква вкъщи в хола? Опитвате се да не мислите за подобни въпроси, защото знаете, че ще се разколебаете.
Ще ви дам един много хубав пример с мен самия. Имам нормална клавиатура за 10 лева, която ми върши идеална работа, при все че прекарвам доста време на компютъра – било то за работа или забавление. Съвсем наскоро обаче в интернет забелязах модел със светещи клавиши, петнадесет пъти по-скъп от моя. Не устоях на изкушението и си го взех. И сега какво – нима пиша по-бързо, по-качествено или пък по-удобно? Не – клавиатура като клавиатура. Да – мога да виждам клавишите по-добре между 9 и 12 вечерта, ако изгася лампите в стаята си, и си правя макрота в игрите. Е, и? С една дума – глезотия. Сигурен съм, че всеки един от вас ще може да се сети за поне един подобен пример, в който си е похарчил парите за технологичен продукт от най-обикновена прищявка.
Ако е един път – добре. Утре обаче ще видим фотоапарат с малко по-добър обектив от нашия. На другия ден ще си харесаме говорещ тостер, въпреки че този вкъщи прави не по-малко хубави препечени филийки. А накрая ще решим да си купим нов компютър с най-новия модел видеокарта и ще похарчим 1500 лева, въпреки че въобще нямаме намерението да играем на игри.
Нима не приличаме на малко дете, което казва: „Мамо, мамо, искам това влакче!“, при положение че вкъщи има поне 3 подобни?
Макар и възрастни, ние пак искаме своите играчки,
но този път вместо пластмасови и евтини шаренийки сме хвърлили око на големите и лъскави технологични продукти. И да не можем да си ги позволим, какво от това? Ще се ограничаваме месеци наред, ще гладуваме, ако трябва, няма да излизаме с приятели по барове и клубове, но в края на краищата ще си купим този готин плазмен телевизор от рекламата.
Струва ли си? Не стига, че сме подчинени изцяло на технологиите, които притежаваме, а често не можем да преодолеем желанието си да имаме и онези, които са по-нови, модерни и по-добри от нашите, без значение дали ни трябват и дали ще се научим да ги използваме правилно или не. Ново изследване във Великобритания например, извършено от агенция Sky, показва, че всяка година местните харчат по 52 млн. лири (или приблизително 3065 годишно на човек) за нови джаджи, с които не знаят как да работят правилно. 42% от анкетираните нямат представа, че за да гледат HD телевизия, им трябва не само HD телевизор, но и цифров приемник (set-top box), какъвто е Sky+HD. Други пък твърдят, че „поправят“ джаджите си, като им стоварват по един юмрук.
За съжаление битката с технологиите изглежда отдавна изгубена.
Ако искаме да сме в крак с всичко модерно, сме обречени – никога не можем да наваксаме. Тогава защо го правим? Особено като знаем, че след няма и 12 месеца на пазара ще се появи нов модел, а старият, който днес струва 1000 лева, ще падне поне наполовина.
Положението е отчайващо – караме скъпи коли, но ги пълним с евтин бензин, имаме iPhone в джоба си, но не можем да си платим телефонната сметка, разполагаме с 50-инчов плазмен телевизор, но нямаме пари за кабелна. Готови сме на всякакви ограничения, само и само да притежаваме най-новите технологии. Нима не сме пристрастени?
Някои от вас ще кажат: „По-добре да съм обсебен от технологии, отколкото от наркотици и алкохол“. Но нима в края на краищата резултатът не е един и същ – недоспиване, разходи, проблеми и откъсване от семейството и приятелите?
Наистина, има далеч по-лоши неща, с които можем да си губим времето. Но кому е нужно да подчинява цялото си съществуване на малки или по-големи пластмасови и метални играчки?
Обещанието, че технологиите ще направят живота ни по-лесен, бе заменено почти изцяло от един преходен момент на удоволствие – една малка усмивчица в ъгъла на устата или пък неволно повдигане на веждите, когато осъзнаваме, че нашата най-нова джаджа прави нещо, което не сме знаели, че може. От това ли се нуждаем?
Списание Мениджър
