Как да се справиш с провала и да се учиш от него, за да израстваш?

Независимо с какво си се захванал в даден период от живота си, идва момент, в който претърпяваш провал. Когато си правил първите си стъпки като бебе, си падал безброй пъти. Проливал си солидно количество сълзи, докато твоят рев е тествал устойчивостта на тъпанчетата на родителите и съседите.

Но всеки път си се изправял и си опитвал отново и отново, и отново. Вроденият ти устрем не ти е позволил да се откажеш толкова рано от невероятното приключение, което е животът. Той е имал ролята на помощни колела, които обаче неусетно са паднали някъде по пътя.

И тогава провалът е станал твой верен, но неразбран приятел, който те придружава по пътя и чака всеки удобен шанс да сложи пръчка между спиците на колелото ти и да гледа със садистична усмивка как се пребиваш.

ЗАЩО ПАДАТ ПОМОЩНИТЕ КОЛЕЛА?

Колко хубаво би било, ако можеше да разполагаш с помощни колела през целия си живот? Всичко щеше да е лесно, безопасно, спокойно… И неописуемо СКУЧНО!

Ако цял живот караш с помощни колела, няма да се научиш да караш само на две, да правиш остри завои, да караш на задна гума и най-важното – няма да се научиш да падаш. Няма да свикнеш с падането и няма да бъдеш тласнат да се изправиш, за да продължиш и да опиташ да промениш нещо, да опиташ нови неща и да станеш по-добра версия на себе си. Животът ще бъде едно безкрайно въртене на километри на велоергометъра, без да мръднеш и милиметър напред.

ЗАЩО Е ВАЖЕН ПРОВАЛЪТ?

Провалът е това, което ти напомня да се учиш от грешките си, да правиш промени, за да не ги повтаряш и да продължаваш напред към целта, която искаш да постигнеш. Не оставя мозъка ти на мира, докато не успееш.

Успехът не учи на нищо. Той е просто краен продукт от определен брой грешни стъпки, които си направил и от които си си взел поука.

Колкото повече се проваляш в нещо, толкова по-бързо се учиш. А това става, когато отиваш извън пределите си, извън комфортната си зона, за да постигнеш успех, но просто се удряш в стената с всичка сила. Затова тези провали са и много болезнени.

И затова повечето хора се стремят да ги избягват в ежедневните си дейности и опитите си да станат по-добри. Но болката е нещо, което върви ръка за ръка с насладата от победата. Болката прави насладата още по-голяма. Всеки, който е успял в нещо, ще го потвърди.

КАКВО Е ВСЪЩНОСТ ПРОВАЛЪТ?

Провалът представлява една съвкупност от емоции, които чувстваш след всеки неуспех. Това са съмнението, разочарованието, отчаянието и усещането, че си предал себе си и/или някой друг човек.

Провалът кара света около теб да се срине, да се чувстваш така, сякаш никога няма да намериш изход от моментното си състояние. Кара те да мислиш че никога няма да постигнеш това, към което се стремиш, без значение какво правиш. Тогава идва моментът, когато ти се иска да не си се захващал изобщо.

И понеже провалът не е само един, този момент също няма да бъде единствен. Но точно тези моменти са решаващи за постигането на успеха. Всеки от тях е крачка напред, която трябва да решиш дали да направиш, за да продължиш. Трябва да решиш дали ще се изправиш отново, когато за пореден път се намериш паднал на земята.

КАК ДА СЕ СПРАВИШ?

Трябва да отделяш време за анализ на ситуациите, в които се проваляш. Полезно е да си записваш на лист всичко, което си спомняш от преживяното. Всеки възможен детайл, за който се сетиш. По този начин получаваш ясна картина за нещата и можеш да видиш къде точно си сбъркал, къде не си направил достатъчно и какво можеш да промениш в подхода си за в бъдеще. С времето ще натрупаш знания, които ще ти помагат да реагираш по-разумно в непознатите ситуации. Емоциите ти ще отслабнат и ще посрещаш новите изпитания с повече спокойствие.

Никой не е постигнал успех за една нощ. Хубавите неща изискват време. Каквото и да става, не спирай да вярваш в собствените си възможности. Не обръщай внимание на негативните неща, които ти казват хората. Ако някой ти каже, че си луд, трябва да се радваш и да продължаваш напред. Хората, които постигат големите успехи и променят света, претърпяват най-тежките провали. Те са най-големите “откачалки”, “глупаци” и “идиоти”. Те излизат от всеобщата комфортна зона и размътват водата. Те са най-критикуваните и най-подиграваните. Но те са и тези, които водят в танца, наречен живот!