В щата Аляска се провеждат надбягванията с кучешки впрягове Идитaрод. Дължината на маршрута е над 1800 км. За да се мине цялата дистанция, е нужно повече от една седмица. В началото състезателите са препускали дванадесет часа без спиране, след което дванадесет часа почивали: тоест или се движели през деня, а през нощта са спали, или през нощта са се движели, а през деня са спали. Такава е била избраната стратегия.
Но тази практика била променена от помощник-ветеринаря Сюзън Батчър. Със знанията за физиологическите възможности на кучетата си тя ги е тренирала подобно на спринтьорите – четиричасови, максимум шестчасови преходи, следвани от почивка със същата продължителност. В този ритъм тя се движила през снега и денем, и нощем, благодарение на което става четирикратна шампионка.
Сюзън Батчър тренирала кучетата си, следвайки метод, аналогичен на онзи, който ползват спортните звезди за подготовката си: интензивна работа в продължение на четири часа – след което идвало ред на почивката. Това е оптималният режим, при който организмът достига пика на възможностите си.
Ендерс Ериксон, психолог от Университета на Флорида, изучаващ стратегията на шампионите, изяснява, че най-добрите резултати – от вдигането на тежести до постиженията в музиката имат онези, които ограничават своите интензивни упражнения до максимум четири часа всекидневно. Почивката е задължителна част от режима: необходимо е възстановяване на физическото и психическото здраве. Така човек достига до максимума на своите възможности, но без да престъпва този предел.
Освен това цикълът работа-отдих-работа-отдих помага на мозъка да достигне максималната си съсредоточеност. Именно в това състояние най-добре действат усвоените и отработени навици. Изследователите от Университета в Чикаго са установили, че човек достига най-добрите си резултати, когато е напълно погълнат от това, което прави в момента – било то хвърлянето на баскетболна топка в коша или операция на сърцето.
За най-добрите резултати е нужна пълна съсредоточеност, а когато мозъкът е изцяло концентриран върху някаква задача или конкретна мисъл, той изразходва много енергия. Ако сивото вещество не получава необходимата почивка, мозъкът скоро ще почувства умора. Стрелката ще падне до нулата и ще се появят симптоми като разсеяност, раздразнение и бродене във Фейсбук, вместо да се върши работа.
Най-разумното решение е онова, до което топмениджърите прибягват най-рядко: да си дадем почивка. Но ние искаме да свършим всичко, без да жалим себе си. Само дето отвъд умората “втори сили” няма да ни дойдат. Работоспособността ни пада с всеки изминал час от трудовия ден.
Упадъкът на умствените сили (в изследователските лаборатории отдавна е установен самият факт за този упадък и причините му, както и че физическите ресурси са изчерпаеми) води до това, че ръководителите с напредване на времето допускат грешки, правят пропуски, дори «изключват». Един мениджър си признава: «По време на оперативките понякога усещам, че съм се разсеял, и се плаша, че може би съм изпуснал някой прекрасен шанс».
Затова не е чудно, че хората, на които са възлагани огромни надежди, прибягват към силнодействащи средства за повишаване на работоспособността. Един юрист, който всекидневно приема лекарство срещу синдрома на дефицита на вниманието, макар че не страда от подобно неразположение, се моли на доктора си да му даде поредната рецепта, пояснявайки молбата си с думите: «Без хапчетата не мога да вникна в договорите».
Но има и други начини, напълно законни и безвредни, които да укрепят вниманието ни, за да можем да свършим всички задачи, които ни се налага да правим в работата. Много помага медитацията. От гледна точка на когнитивната психология всички методи на медитацията способстват за укрепване на вниманието. Все по-популярен начин за рестартиране на мозъка е медитацията за «осъзнаване» (сати). Методът не е свързан с никоя от религиозните системи.
Ефективността на медитацията за «осъзнаване» се основава върху научната концепция за «пластичността на мозъка»: повтарящите се въздействия произвеждат в мозъка физиологични промени, като определени връзки между невроните се укрепват, а други отслабват.
Вниманието е “мускул на разума” и с правилни упражнения можем да го подсилим. Основното упражнение за гимнастическия салон на мозъка е да се съсредоточите върху нещо конкретно, например върху дишането. Отбелязвайте всеки път, когато вниманието ви се разсее от избрания обект (а то непременно ще се разсейва). За да следите мислите си и да не им позволявате да ви погълнат, се изисква бдителност и осъзнатост.
Щом забележите, че сте се отплеснали – отново се съсредоточете върху дишането. Така се «тренира мускулът», все едно правите няколко опита с щангата. Изследователите на Университета Емори твърдят, че това просто упражнение укрепва връзките в онези зони на мозъка, които отговарят за концентрацията на вниманието.
Има и друг начин, наречен “средиземноморски”:
Наскоро бях в Барселона. Там посред бял ден болшинството учреждения и магазини се затварят, работниците могат да се приберат вкъщи, да обядват и в идеалния случай да си дремнат. Дори краткият отдих по средата на деня позволява на мозъка да се възстанови и да работи в оптималния режим до края на смяната.
Автор: Даниел Голман, съуправител на консорциум за изследване на „Емоционална интелигентност“ в организации в Rutgers University
Превод: Zenom.pro
