Истинската сила, чрез която можете да постигнете всичко, което желаете е вашият собствен образ /вашето его/, а какво представлява той?

Това е начинът, по който виждате самия себе си във въображението си. Причината този образ да е толкова значим, показва, че поведението ви почти ни­кога няма да се отклони от тази вътрешна карта.

Този образ работи като вид предсказание, което ви казва как да се държите, за да сте в синхрон с представата си за това, какъв човек сте.

Много хора дори не осъзнават, че имат такъв образ за самите себе си, докато не си отворят очите/или по скоро не ги затворят и започнат да се фокусират върху него и да си го представят/.

Всички сме срещали хора, които външно са привле­кателни, но възприемат себе си като грозни – доста дебели или много слаби, твърде стари или пък млади.

Ако наистина се смятате за непривлекателен, вие не­съзнателно саботирате всички опити да изглеждате добре.

По тази причина няма да се представяте в най- добрата си светлина, хората също ще ви намират за непривлекателен и така предсказанието ще се сбъдне.

Ето за това е важен този ваш собствен образ. От него зависи цялото ви поведение, нещата, които ви с еслучват и успехът ви в живота!

Редица изследвания и проучвания показват, че страшно много хо­ра, които внезапно получават големи суми пари от ло­тария или наследство, ги загубват доста бързо.

Дори хора които изкарват парите си с труд, са склонни да ги прахосат, ако им се струва, че получават повече, отколкото заслужават.

Те се чувстват неудобно с парите отгоре, затова ги похарчват, заемат ги или намират някакъв друг начин да се освободят от тях.

Знаменитостите, чиято звезда се издига твърде ви­соко за кратко време, могат също да се върнат на земята, притеглени от гравитацията на ограничения им собствен образ.

В действителност толкова много знаменитости страдат от себеунищожително поведение, породено от липсата им на себеуважение, че психолозите са създали термин „звезден синдром”.

Как възприемате себе си, влияе и върху усещането на другите за вас

Понеже над 90 процента от общува­нето ни е несъзнателно, хората около вас непрекъснато отговарят на езика на тялото, интонацията и емоци­оналните сигнали, които изпращате. Дори думите ви да звучат позитивно, може да откриете, че посланието, което изричате, е съвсем различно от това, което изпращате с езика на тялото си.

Ето и основното, което трябва да запомните:

Начинът, по който се отнасяте към себе си, непрестанно показва на другите хора как да се отнасят с вас.

Представи си че живееш в ресторант, където храната е в изобилие. Ако някой дойде и ти предложи пица, като в замяна на това му позволите да ви обижда до края на живота си, ще му се изсмеете в лицето. Но ако живеете на улицата, не сте яли дни наред и същият човек ви направи това предложение, ще сте склонни да размислите.

Привличаме в живота си това, което мис­лим, че заслужаваме – няма да позволим на никого да ни измъчва повече, отколкото ние измъчваме себе си.

Страхотен пример за силата на промиването на мозъци от военната практика:

По време на Корейската гражданска война през петде­сетте години на миналия век китайците в Корея ус­пешно успяват да покръстят в „идеологията” на комунизма огромен брой американски военнопленници.

Те не го правят с насилие и мъчения, нито дори с обещания за награди – постигат го с промяна на представата на войниците за самите себе си-променят представата им за техния собствен образ, за собственото АЗ за което говорим.

Китайците много добре разбират, че нашето поведение е пряк ре­зултат от това, което вярваме, че сме – образът за самите нас.

А това е като омагьосан кръг… Постоянно потвърждаваме на себе си, че сме хората, които мислим, че сме, но системата, която използваме, за да тълкуваме нашето поведение, е собствената ни представата за себе си.

Така китайците прекъсват веригата. Може би си мислите, че е сложна задача да се препрограмира човек, който е бил сериозно обучаван само да казва името, ранга и серийния си номер, но те са го направили стъпка по стъпка – на малки дози.

По време на разпитите затворниците са убеждавани да направят едно-две меки изявления срещу американ­ците или за комунистите.

Например „Съединените щати не са съвършени” или „В комунистическите страни има по-ниска безработица и по-малко престъпност”.

Ко­гато тези незначителни изявления са направени, затвор­никът е трябвало да обясни в какво точно Съединените щати не са идеални. Когато се изтощи, го молят да се подпише под списъка с причините, които е изброил.

По-късно затворникът трябва да прочете своя спи­сък пред група за дискусии с други пленници. Тогава китайците излъчват името му и списъка с причините, които е изброил, по антиамериканско радио.

То се слу­ша не само в неговия лагер, но и във всички други лагери с военнопленници в Северна Корея, както и от Американските сили в Южна Корея.

Изведнъж затворникът е заклеймен като сътрудник на врага.

Когато неговите съратници в затвора го по­питат защо е направил това, той не може да обясни, нито да твърди, че е бил измъчван. Но в крайна сметка е направил тези изявления и се е подписал.

Обяснението:

Психологическо изследване показва, че хората могат да толерират определено количество разминаване между мислите и поведението си.

Като всеки човек, който не е наясно със силата на образа, който си е съз­дал, войникът чувства, че трябва да оправдае своите действия, за да запази целостта на вътрешното си чувство за идентичност. Той ще твърди, че всичко, което е казал, е вярно. В този момент образът за соб­ственото му „аз” се променя.

Сега той смята, че е про-комунистически настроен, а неговите съратници ут­върждават неговата нова идентичност, като се отнасят с него различно. Цикалът е завършен. Не след дълго желанието му да действа в съгласие с новия си образ ще го накара да сътрудничи на китайци­те още повече, което ще доведе до по-нататъшното утвърждаване на този образ, докато той дори спре да се пита дали той е истински.

Как се формира собственият образ?

„Раждаме се принцеси, но цивилизационният процес ни превръща в жаби.” Ерик Бърн

Докато някои послания, които получавате от семейството си в ранно детство, са без съмнение позитивни, много от тях не са.

Дали ви казват, че сте „глупаво дете”, „неблагодарен” или „непохватен”, попивате всички негативни внушения наред с позитивните.

Когато започвате училище, толкова много хора са по-големи от вас и изглежда, че знаят повече.

Цял нов свят от проблеми се изпречва на пътя ви.

Учителите несъзнателно подтискат талантите ви с усилията си ga ви вкарат в калъп. Вашата детска спонтанност из­чезва в надпреварата да ви направят възрастен.

Тъкмо да му хванете цаката и идва пубертетът. Космите растат, тялото променя формата си и дори само да си жив изглежда неудобно и притесняващо.

Разбира се, около вас се навъртат хора с ниска себеоценка, които подкопават вашето самочувствие, за да се чувстват те по-добре.

Изследване показва, че на около четиринайсетгодишна възраст 98 на сто от децата имат негативна себеоценка. И става все по-лошо. Ирландският писател Дж. X. Бренан го описва така:

„Ако има една дума, която най-точно да описва юношеството, тя е обърканост. И объркването се усеща толкова силно, че може лесно да накърни образа на собственото ви „Аз”. Това е жалка картина: малък… безпомощен… безсилен… мръсен… социално неприемлив… подчинен… объркан – а в някои лоши случаи, също така необичан и нежелан. Съжалявам, че е така, но образът става доста точен, когато е формулиран – не от вас, но от действията и мненията на другите. На този етап природата ви изиграва най-мръсния трик, който можете да си представите. Вие пораствате но не и образът на собственото ви „Аз”. Нищо чудно, че има толкова много хора, които не постигат това, което искат, в живота си!”

Каква е връзката между успехът и собственият образ

„Сами търсим зъбите, които оставят рани.” Афоризъм

За съжаление, докато всяка грешка усилва самоизпълняващото се предсказание на негативния ви образ, успе­хът ви навън рядко ще се променя към по-добро.

Без значение колко материални неща притежавате – голя­ма къща, хубава кола, много пари – това няма да ви за­доволи, ако не се чувствате добре със себе си.

Можете да видите как много известните и богати хора непрекъснато ни удивляват с това колко много от тях си създават външен блясък, за да прикрият личното си чувство на непълнота. Например те се опитват да изпъкнат с най-различни неща, които да компенсират липсата им на самочувствие, като парадират със здраве, чин, интелектулни постижения, фи­зическа сила, социални контакти или морално „превъз­ходство”, в опита си да докажат, че не са толкова нез­начителни, колкото се чувстват.

Понякога това започва с малка лъжа или преструвка, но с течение на годините се развива в цялостна личност, която те показват навън и която е напълно про­тивоположна на вътрешното им усещане. Те непрес­танно се чувстват като мошеници, страхуват се, че могат да бъдат заловени във всеки един момент и всичко да им бъде отнето.

В действителност много хора, за които смятаме, че имат всичко, тайно мразят себе си. Наричам това фактор_на_ външния блясък” – колкото по-голямо е бижуто, толкова по-ниско е самочувствието.

Този „фактор на външния блясък” в никакъв случай не е приоритет само на богатите и известните. Почти всеки човек до някаква степен крие или компенсира част от себе си, която не харесва.

Може да си външно богат, известен, дори да изглеждаш щастлив, но все още да си празен отвътре!

Залата се взривила от смях. Той продължил, като обяснил, че всички сме достатъчно умни и ловки, за да подправим успеха и да се измъкнем безнаказано за из­вестно време, но рано или късно вярата ни в себе си ще бъде накърнена, а с нея и самочувствието, уважението и доверието в самите нас.

Това е ключовият урок от тази статия: Това, че прахосвате твърде много време и енер­гия в прикриването на своя негативен  според вас образ  е причината да не живеете все още живота на мечтите си.

Когато цялата ви енергия отива в поддържане на илю­зията за измисленото ви „Аз” и прикриване на образа, който се страхувате да покажете на света, тихият глас на истинското ви „Аз” – това, което наистина сте, едва може да се долови.

Каквито и отрицателните черти да разпоз­навате, те не са истински ваши – те принадлежат на лошия ви образ и са програмирани във вас през детството. Като честно ги разкривате у себе си, сте на път да ги надживеете!

Програмиране на собствения ви образ

Според мен традиционното позитивно мислене не е особено ефективно. Да се изправим пред огледалото u да казваме: „Ден след ден във всяко отношение ставам все по-добър u по-добър”, не работи истински освен ако в същото време не сте в състояние действително да си създадете чувството, че ставате все по добър.Например, ако спрете да четете за малко и кажете на сърцето си да бие по-бързо, няма да се получи.

Но ако живо си представите, че вървите по тъмна алея късно през нощта и чувате стъпки зад гърба си, които все повече се приближават, имате всички шансове пулсът ви да се ускори.

Случва се така, защото: Ключовите програми на човешкото поведение са навиците и въображението и те са значително по ­мощни, отколкото логиката и волята могат да бъдат когато и да е.

Истината е, че тялото ви реагира много по-лесно на яркото въображение, отколкото на проста команда. Затова начинът, по който виждаме себе си във въоб­ражението си, е определящ за начина по който живеем.

Визуализирайте себе си, такъв какъвто наистина искате да бъдете, почувствайте как бихте се чувствали ако имате всичко, за което мечтаете, изживейте го в съзнанието си!

Малка промяна, големи резултати

Един от най-значителните примери как малка промяна може бързо и лесно да препрограмира собствения ни образ е посочен в изследване на социалния психолог Стивън Шърман.

Той си поставил за цел да разбере дали може да увеличи броя на доброволците в определен район, които да обикалят от врата на врата, за да събират помощи за Американското общество на болните от рак.

Той се свързал по телефона с определен брои жители на този квартал. Обяснил им, че прави проучване, и ги попитал как биха реагирали, ако ги помолят да участват по три часа дневно като доброволци за събиране на помощи за много благородна кауза.

Понеже никой не искал да се види като немилостив човек, почти всички отговорили, че биха участвали. Няколко дни по-късно представител на Американското общество на болните от рак позвънил на същите хора.

Какъв бил резултатът? Процентът на доброволците се увеличил с феноменалните 700 процента!

Според една история, когато попитали Микеландже­ло как дълбае с длетото си толкова красиви ангели, той отговорил: „Виждам ангела в камъка и махам всичко излишно около него.”

Препрограмирането на собствения ви образ е нещо доста подобно – то е по-малко функция на опита да бъдеше такъв, какъвто искате, а е по-скоро откриване великолепието на този, който сте.

Запомнете, нашите възможности във всеки момент на живота ни идват не от това как ни харесва да мислим за себе си, а от това кои наистина вярваме, че сме.

Така че, колкото повече изравнявате собствения си образ с действителното си „Аз”, толкова по-богат и въз­награждаващ ще е животът ви.

Това не е нова концеп­ция, тя се съдържа във всяко духовно учение на тази планета.

В заключение

Когато започнете да живеете с истината на своето автентично „Аз”, ще става все по-лесно да действате съобразно тази истина.

Този ефект на снежната топка (колкото по-голяма става, толкова по-бързо се движи) – наричан „напредване” от философа Р. Бъкминстър Фулър, ще ви позволи да направите значителни промени в живота си.

След като веднъж се ангажираме, останалата част от нас се подрежда спрямо това. Вместо да прикачвате още някакъв образ или ограничена личност върху де­финицията ви за „Аз”-а, работата по промяната на представата ви за собственото ви аз, която евентуално ще свършите днес след прочитането на тази статия, ще позволи на най-големите ви способности и по­тенциал да се изяват.

Лично аз вярвам, че ако има сми­съл и цел в живота ни, това може да е ключова част от него.

„Най-дълбокият ни страх не е, че сме незначителни, най-дълбокият ни страх е, че сме незмеримо могъщи. Нашата светлина, а не мракът в нас, ни плаши най- много. Питаме се: кой съм аз, че да съм брилянтен, вели­колепен, талантлив, баснословен? В действителност кой си ти, че да не си? Ти си дете на вселената. Ако играеш на дребно, няма да помогнеш на света. Няма нищо поучително в самоограничаването. Родени сме, за да покажем величието на вселената, което е в нас. То не е само в някои от нас: то е във всеки. И като позволим на собствената ни светлина да сияе, несъзнателно даваме позволение на другите да направят същото. Освободим ли се от собствените си страхове, нашето присъствие автоматично освобождава другите. ” – Мариан Уилямсън

Всички успели хора приемат своето великолепие и не се притесняват от него.

Макар че изравняването на собствения ви образ с реалността на истинското ви „Аз” не е отговор на всички проблеми, то ще ви помогне да реагирате на живота по-находчиво.

Когато този който мислите, че сте, и този, които всъщност сте, се изравняват все повече, ще започнете да се чувствате добре със себе си дори преди животът ви да се е променил външно.

Колкото по добре се чув­ствате вътрешно, толкова по-добър ще стави животът ви.

Запомнете че вие сте уникални – няма никой, живял когато и да е, който да прави нещата точно като вас. Вие имате специална дарба от уникалност, която да дадете на света.