Емоционалната интелигентност представлява умението да осъзнаваме, контролираме и изразяваме емоциите, които изпитваме. В понятието се включва и способността да изграждаме междуличностни отношения и да се справяме успешно с конфликтите, като проявяваме емпатия и разбиране.
Изследователите са констатирали, че индивидите с висока емоционална интелигентност се радват на редица предимства и ползи в ежедневието си. Учените също така са открили, че този тип интелигентност варира значително сред хората. |
Много мъже и жени са озадачени от концепцията за емоционална интелигентност. Раждат ли се хората с вече установено ниво на емоционална интелигентност или то се променя в съответствие със средата и възпитанието? Най-важният въпрос обаче вероятно е: “Как можем да повишим емоционалната си интелигентност?”.
Вродена ли е емоционалната интелигентност?
Според практикуващия клиничен психолог и автор д-р Джонис Уеб отговорът на този въпрос е “До някаква степен”. Много малко аспекти на човешкото поведение и умения зависят единствено и само от генните. Вярно е, че някои деца безспорно се раждат с явно изявена склонност към емоционална осъзнатост и абстрактно мислене – два компонента на успешното разпознаване и разбиране на чувствата. Базирайки се на своя опит в работата си с деца и възрастни, д-р Джонис е забелязала, че в случая с емоционалната интелигентност средата оказва огромна роля.
Родителите и възпитанието
Детството представлява период, по време на който малчуганът започва да развива съзнателно своята емоционална интелигентност. Ролята на родителите е да наблюдават държанието на синовете и дъщерите си и да реагират на техните чувства, като им помагат да ги назоват и контролират. По този начин децата научават какво влияние оказват различните емоции върху тях самите и започват да осъзнават причините за тези положителни или отрицателни преживявания. Малчуганите бавно по бавно осъзнават мотивите за собствените си действия и правят изводи за подбудите на другите, които управляват държанието им.
За емоционално осъзнатите и умели родителите изпълняването на гореспоменатите роли е нещо напълно естествено. Поради това те успяват да повишат нивата на емоционална интелигентност на своите деца сравнително лесно. За съжаления, обратното също важи. Когато майките и бащите не притежават способността да разбират и регулират своите чувства и не могат да разпознават емоционалните състояния на другите, децата им стават потърпевши на едно непълно възпитание.
Емоционално пренебрегване в детството
Когато чувствата на малчуганите остават незабелязани, инвалидирани или игнорирани прекалено често в детските години (има наличие на емоционално пренебрегване), техните емоции могат да бъдат несъзнателно блокирани на един по-късен етап. Така че през едни от най-формиращите личността години хората пропускат възможността да научат как точно функционират емоциите.
И така се оказва, че ви липсват много важни знания за емоционалния свят на човека. Как се предполага да реагирате, когато усетите влиянието на някои емоции върху решенията, които взимате? По какъв начин чувствата на другите оказват въздействие върху вашето държание?
Последиците от липсата на висока емоционална интелигентност са много по-сериозни, отколкото повечето хора си мислят. Дефицитът на знания превръща някои ситуации и социални взаимодействия в изключително голямо предизвикателство – как точно се чувствате вие, каква е адекватната емоционална реакция и през какво точно преминава другият човек са само част от въпросите, които хората с ниска емоционална интелигентност си задават. Така че ако вие спадате към тази категория, то тогава най-вероятно игнорирате трудностите, опитвате се да забравите проблемите си, наранявате чувствата на останалите и вземате решения, за които по-късно съжалявате.
Добрата страна на нещата
За щастие, емоционалната интелигентност не е статична величина. Напротив, тя представлява специфичен вид умения, които може да подобрите със стабилна инвестиция на време и усилия. Представяме ви 5 стратегии за повишаване на емоционалната интелигентност. Опитайте се да тренирате емоционалната си интелигентност, колкото се може по-често.
Първата стъпка представлява самоопределянето като студент на емоциите. От вас се окачва да насочите фокуса си към чувствата, които изпитвате ежедневно, и да наблюдавате емоционалните прояви в останалите. Опитайте се да си поставите за цел да научите всичко, което можете за емоциите и как точно функционират те.
Постарайте се да осъзнавате всяка една емоция, която изпитвате. Възприемането и приемането на собствените чувства е един от най-важните компоненти за изграждане на висока емоционална интелигентност.
Разширете речника си от емоции. Това включва успешното разпознаване и назоваване на емоционалните ви състояния.
Работете върху своя капацитет за емпатия. Вероятно вече сте развили способността да изпитвате съчувствие (много хора, които израстват в среда, в която царува емоционалното пренебрегване, всъщност са склонни да изпитват прекалено много емпатия). Ако обаче рядко успявате да съчувствате на другите, сега имате възможността да се научите как да бъдете по-съпричастни. За да направите това, започнете с гледането на филм или четенето на книга. Опитайте се да усетите чувствата на героите, анализирайте техните мисловни процеси и реакции. След като постигнете напредък с тези две задачи, се опитайте да приложите същия принцип и да покажете емпатия спрямо хората около вас.
Практикувайте асертивност. Асертивността е да казвате това, което искате да кажете, така че другият човек да може успешно да възприеме вашата гледна точка. Асертивността изисква от вас да имате ясна представа какво точно чувствате и да можете да го изразите с думи, които няма да обидят събеседника ви или да го отблъснат. Тя е представянето на вашата истина, като същевременно показвате състрадание към другия човек.
От всички неща, над които можете да работите в живота си, емоционалната интелигентност е едно от най-полезните. Докато изучавате и обръщате внимание на света на емоциите, вие ще откриете, че се променяте по малък, но забележителен начин. Ще започнете да чувствате повече. Ще станете по-свързани и по-настроени към хората в живота си. Бавно, постепенно, но с ясна цел, ще спрете да пренебрегвате собствените си чувства и ще станете по-способни да се справяте с чувствата на другите. Така че не пренебрегвайте емоционалната си интелигентност, а последвайте съвета на д-р Уеб и я тренирайте, колкото се може по-често. |
Редактор: Нора Маркова
Източник: https://psychology.framar.bg