Противно на общоприетото схващане, че бягането по няколко километра всеки ден удължава живота, оказва се, че лекоатлетите определено не са сред най-дълголетните спортисти, даже обратното. Практикуващите изтощителния спорт рядко доживяват 80-ата си година в добро здраве.

Голямата заблуда

През 1970 г. бягането беше провъзгласено за идеалния вид упражнение. То подобрява физическото състояние на тялото и помага за стабилизиране дейността на сърдечносъдовата система, казваха треньорите и диетолозите. Други пък прокламираха, че този вид активно упражнение влияе за ускоряване процесите на метаболизма и, разбира се, може да помогне да се избавите от наднормените килограми. Това обаче се оказа голямата заблуда на т.нар. здраво поколение.

Голяма част от почитателите на джогинга за здраве вече буквално не могат да движат краката си, защото коленните им стави са безвъзвратно съсипани. А, както знаем, за тялото резервни част не се продават в магазина. Именно затова всяко движение, което извършваме, трябва да бъде много внимателно съобразено и премерено.

Освен това от организъм до организъм има голяма разлика, която се обуславя най-вече и от наследствеността. Това означава, че ако за един германец бягането в парка може да бъде съвсем безпроблемно занимание, за един китаец например тичането за здраве може да се окаже най-погрешната стъпка към дълголетието. Просто ставите на хората са различни, структурата на костите им е различна. В 99 процента от случаите обаче смятаното за така полезно тичане се оказва вредно.

Лондонската връзка

Лондонският персонален треньор Грег Брукс, сред чиито клиенти има както много знаменитости и успели бизнесмени, така и обикновени домакини, смята, че тичането за здраве е сред големите заблуди на съвремието и даже формулира прословутите си „7 смъртни гряха на тичащия”.

“Много хора започват да се занимават с бягане, за да свалят килограми и това невинаги се получава” – казва Брукс и обяснява защо. „Първо, бягането води до намаляване размера на сърцето, защото малките мускули използват по-малко енергия при голяма ефективност, а сърцето е мускул. Освен това предизвиква травми от повтарящи се движения.” Тичането не влияе по никакъв начин върху процеса на ускоряване на метаболизма, смята Грег. Точно обратното.

”При бягане на дълги дистанции тялото започва да разрушава мускулната тъкан, за да запълни недостига от енергия. И освен това то се запасява с мазнини за по-дълго време”. Брукс предполага, че от бягането човек дори може да качи килограми.

Главният треньор и притежател на известен кикбокс-клуб в Западен Лондон Марко Мастророко смята, че бягането може да се превърне в причина за образуване на целулит, тъй като заради дългите изтощителни упражнения в организма се раждат свободните радикали, които разрушават клетките. Затова човек трябва да се научи да бяга правилно. Освен това продължителното бягане е огромен стрес за сърдечносъдовата система и може да стане причина за сърдечен пристъп, за сърдечен срив.

Маратон за всеки

Малко известен факт е, че човекът е най-издържливото на бягане същество на планетата. Той може да премине десетки километри с постоянно темпо на бягане – задача абсолютно непосилна за гепарда, коня, кучето или което и да е живо същество на планетата.

Това означава само едно – че организмът ни е перфектно „проектиран” от създателя, за да можем да издържаме на постоянно натоварване дълго време означава ли това обаче, че трябва да прекаляваме с натоварването всекидневно? Определено не, смятат ортопедите. Лекарите обясняват вредите от усиленото спортуване и тичането с един прост пример – сърцето се изхабява. Оказва се, че най-важният мускул в човешкото тяло е „програмиран” да извърши определен брой удари, след което просто спира. „Не е разумно да хабите така ценните туптения на сърцето в безсмислени упражнения”, смятат специалистите. „Това може да доведе до преждевременна смърт”, обясняват още лекарите.

Създателят на бягането за здраве умира на 52

Доказателство на теорията за лимитирания брой сърдечни удари е бащата на бягането за здраве – американецът Джим Фикс. Човекът, който издига джогинга в култ и издава бестселъра “Всичко за тичането”, който се превръща в настолно четиво за почти всеки американец през 70-те, умира още ненавършил 52 г., докато тича за здраве в парка.

Ранната кончина на прочутия атлет лекарите обясняват със съсипаното му от бягането сърце. Никой не бил очаквал, че човекът, популяризирал тичането, подпомогнал фитнес революцията в Америка, показал преимуществата на джогинга и водещ такъв здравословен начин на живот, ще си отиде по този начин.

Смъртта на Джим предизвиква вълна от недоумение. Трагичната случка става причина за разгорещени спорове между привържениците и противниците на бягането в парка, които се водят и до днес.