Емпатията е система от умения, навици, нагласи за разбиране и помагане на другите. Това е специфичен вид интелигентно помагане, характерно за зрелите хора, живеещи над нивото на Егото си. Емпатията не е просто да поставиш себе си в положението на Другия, както често се бърка. Да, това поставяне е важно и е път към човечността и емпатията, но не я изчерпва. Ти и Другият можете да бъдете може да сте много различни. За теб ситуацията, която го фрустрира, може да е лесна и дори приятна.

Тогава като поставиш себе си на неговото място, какво ще разбереш за неговите чувства, мисли, страхове? Най-малкото ще ги подцениш, отречеш, игнорираш. Ако ти изпитваш удоволствие да говориш пред публика, а другият чак се парализира от това, каква емпатия ще му дадеш, като просто се поставяш на неговото място?

Въпреки всичките си общи неща, хората вътрешно си остават много различни – възприемат и чувстват по много различен начин едни и същи условия, така че мисленото поставяне на себе си в чуждата ситуация може да доведе до някакъв тип едностранчива съпричастност, но не и до пълно разбиране на чуждото положение и поведение.

Същността на емпатията е в това да разбираш максимално ясно, дълбоко и подробно вътрешното и външното състояние на Другия и откъде и защо произтичат неговите притеснения, страхове, трудности или пък щастие. Да опознаеш в дълбочина положението му. Така ще разбереш неговата Различност и ако си способен  да я приемеш, тогава ти се отваря възможностт истински да му помогнеш. Понякога за тази помощ стига и това, че си го разбрал – разбрал си него, а не себе си в неговото положение. Той ще го усети!

Ако сте сходни, близки като развитие и насоченост на личностите ви, то разбирането ще бъде улеснено.  При много различни хора откъм ценности, убеждения и психологическа култура може дори да е невъзможно постигането на такова емпатично разбиране от страна на по-незрелия.

Това разбиране не става само чрез пасивно приемане на информацията. Нужно е активно слушане, което включва възприемане на другия както по вербалния канал, така и по невербалния. Ограничаването само до единия рядко може да даде ясна представа. При противоречие между информацията, идваща от думите и тялото, обикновено това, което се излъчва невербално, се приема за по-достоверно. То по-трудно може да бъде манипулирано, така че да не се забележи лъжата. Понякога човек просто не успява да вербализира мислите и чувствата си, но пък ги изразява сравнително ясно чрез тялото си.

Разбира се, трябва да умееш да разчиташ тези невербални знаци и да забележиш как Другия си служи с тялото обикновено. И тук различията при отделните хора са големи, а също и културно обусловени.

Активното слушане включва насърчаване на Другия да се изразява свободно, ясно и смело. То непрестанно помага едновременно и на теб, и на Другия да достигнете до нужното за осъзнаване и изказване.

Емпатичният човек е винаги на страната на здравето, растежа, развитието, обогатяването. Изобщо целта му е положителната промяна както в него, така и в другите хора и света. Не можеш да помагаш на другите, ако редовно се държиш със себе си като с боклук. Така ще привличаш много хора, които също ще се държат така с теб и само ще страдаш. Освен това, хората, които ги е грижа за теб също ще страдат от това, че ти самият се самонаказваш и саморазрушаваш.

Друг лесен начин за непрестанно страдание е да угаждаш на всекиго за всичко. Това не е никакво добро. Доброто е това, което е полезно на душата, а не това, което служи на капризите на чудото Его. Доброто, на което се гради емпатията, е това, което е полезно за цялостното развитие на някого в дългосрочен план. Няма как да правиш добрини, ако ти липсва сила, смелост, интелигентно практично мислене, търпение и други важни черти.

За емпатията се иска висока емоционална интелигентност – да разчиташ вярно собствените и чуждите емоции, както и стратегически умения за тяхното използване за добро. Не манипулиране, служещо на Его-потребностите, а самоуправление на себе си така, че да даваш и взимаш най-доброто, което емоционалното състояние може да ти даде. По същия начин можеш да помогнеш на човека да използва неприятните си емоции, вместо да бързаш да го вадиш от тях. Всяка емоция си има смисъл, логика, полза и потенциал за положителна промяна. Именно достигането и използването на тези ресурси за нещо добро разграничава емоционално интелигентния от останалите.

Емпатията изисква хармоничното използване на множество разнообразни качества, умения, навици и преодоляването на много пречки. Това, което най-често генерира трудностите по пътя към емпатията, сме самите ние. По-точно една структура в нас – Егото.

Егото е като едно малко разглезено дете. То няма здравомислещо критично и логическо мислене. То се стреми към лесно и бързо задоволяване на всяко свое желание, без да се интересува много от последиците  – особено от тези за другите. Това изобщо не е негова грижа. Егото избягва всякакви трудности и напрежение. То няма силата да ги изтърпява, а просто реагира бурно и инфантилно на тях. Егото държи всичко да се случва по неговия начин или по-добър, ако ли не – то се изживява като жертва на несправедливия и гаден живот. Егото не се интересува от другите, а единствено от задоволяването на собствените си потребности – контрол, власт, удоволствия. То няма насищане, продължава да иска все повече и повече, докато унищожи носителя си – човека.

За да се почувства по-значимо, то се опитва да изкара другите по-низши, по-бедни, по-слаби от себе си. То непрестанно се сравнява с другите и страда, когато някой притежава нещо повече от него. То обича да се чувства уникално, превъзхождащо, всемогъщо. За да впечатли другите, може да разиграва всевъзможни роли и състояния. Понякога може да използва ресурсите на разума, за да усъвършенства своите манипулативни умения.

Както става ясно, огромна част от хората днес съществуват главно на ниво Его. Понякога го надскачат в различни ситуации, но като цяло гравитират около него и му служат. Това са робите на Егото. От тях не може да се очаква истинска емпатия. Те могат само да я имитират, но мотивите им остават егоистични, а не помагане заради самото помагане и заради Другия. Егото просто използва другите, то не иска да изгражда дълбоки и здравословни връзки с тях.

Егото присъства у всеки човек и постоянно оказва своето влияние. Този, който е решил да израства личностно/духовно, несъмнено се среща непрестанно с Его-импулсите си. Егото е жилав корен, не е толкова лесно да бъде подчинено. Затова и много хора всячески се съпротивляват, когато някой се опитва да им помогне да израснат. Егото умее да извлича вторични ползи дори когато се намира в трудно положение. Например един болен се радва на повече внимание, грижи, угаждане. Ако той е по-скоро подчинен на Егото си, може да саботира чуждата намеса, която би го лишила от тези ползи и да удължи и задълбочи болестта си.

И тук е разликата между зрелия човек и повърхностно съществуващия – първият се стреми да надскача Егото си и да живее в хармония със себе си и света, докато вторият се предава и живее най-вече импулсивно и зависимо. Първият се доближава повече до свободата, силата, самостоятелността, докато вторият само си мисли, че притежава тези неща.

Някои хора чрез воля, постоянство, гъвкавост, учене и непрестанно самотрениране успяват да постигнат високи нива, в които Егото им вече почти не се чува. Когато го усетят, те имат нужната сила да му устоят и да действат интелигентно и зряло. За такива хора може да се каже, че са способни на максимално ефективна и чиста емпатия.

Който помага с удоволствие и чисти мотиви, знае, че винаги му се връща добрината. Едно свършено добро – малко или много – подобрява настроението, самоуважението, самочувствието, самооценката и здравословното състояние. Но тези блага идват, когато помагаш, защото обичаш да помагаш, защото искаш да помагаш, защото се радваш, когато помагаш. Биваш възнаграден и доволен от себе си, когато знаеш, че помагаш заради Другия, а не заради очакването, че нещо ще ти се върне. Има тънка разлика между това просто да си наясно, че помагайки на Другия, помагаш и на себе си, и това – да помагаш на другите с цел да получаваш разни блага. Тези блага надушват самозванците и ги избягват.

Именно затова не може да се каже, че емпатичният човек е егоист. Той е човек на доброто. Иска го за себе си и за всички останали. При егоиста цялостно здравословното рядко съвпада с желание му. Следователно рядко дава добро на самия себе си. А на другите – абсурд.

Емпатията е едно от нещата, които правят човека Човек. Който живее по нейните правила, може да е сигурен, че храни своята и чуждите души с добро. И разбира се, всичко започва от теб самия. Няма как да разбираш добре другите, ако не разбираш себе си. Този дълбок, сложен, потаен свят – вътрешният ни свят – за съжаление, не се изучава в училище. Трябва сам да проявиш интерес към себе си, към своята същност, потенциал, възможности. Да опознаеш механизмите на собствената си психика. Така ще можеш да разбираш по-лесно и чуждите, дори да знаеш, че ще са по-различни. Ако искаш само да променяш другите, без да работиш със себе си, то определено нищо добро не те чака.

Всички умения, нужни за емпатията, можеш да прилагаш, тестваш върху себе си. Не просто можеш, а е необходимо, ако искаш да живееш пълноценен живот. Така че, не забравяш да даваш емпатия и на себе си.

В този живот има само две политически партии – тази на его-робството и тази на емпатията. Ти от коя си?

Източник: http://psiholozi.com