Хомеопатията – за и против. Лекува ли методът или в основата е принципът на плацебото. Как да си обясним, че при тежки заболявания, за които стандартната медицина има само поддържащо лечение, методът постига изненадващи резултати? Вярно ли е, че това е медицината на бъдещето?

За д-р Пламенка Томова отговорите на тези въпроси минават през личната й съдба. Лекар от 35 години, специалист по вътрешни болести, пулмолог. На нея ѝ се налага сама да измине пътя от класическата медицина до хомеопатията.

Как започва всичко?

Първите 20 години от работата ѝ са в условията на стандартната медицина. “Смятах, че съм добър специалист в това, което правя. Пулмолог съм, имах всички квалификации. Това, което дойде, беше мой проблем, който трябваше да реша и за който моята медицина нямаше достатъчно добри възможности като терапия“, разказа д-р Томова.

В средата на професионалната си кариера тя се разболява от тежко автоимунно заболяване – системен лупус еритематодес. “Системният лупус се смята за царица в този тип заболявания, върхът на автоимунните заболявания. Протичането е доста тежко, а краят е инвалидизация. При него се засягат всички органи в тялото“, обяснява специалистът.

В продължение на 2-3 години се лекува с методите на стандартната медицина, но заболяването се развива и се налага да излезе от работната си среда.

“От този момент, когато бях в почти безпомощно състояние. Трябваше да реша. Решението беше дали да се възстановя и да бъда пълноценна, или да се оставя на болестта, което в никакъв случай нямаше да бъде леко и за мен, и за моите близки. От друга страна, моето призвание е да помагам на хората и не виждах как ще им бъда полезна, ако първо не направя нещо за себе си”, спомня си д-р Томова.

Като пулмолог работи в тежка среда, затова ѝ се налага да напусне. “Бях тотално изчерпана, с невъзможност да правя каквото и да е. В този момент започнаха моите търсения”, признава тя.

Тогава решава да се огледа за алтернативни възможности за лечение.

“Едно от нещата беше хомеопатичният метод, който приложих в лечението си, но първото нещо, което ме изправи на крака, беше промяната в начина ми на хранене и на живот“, признава тя.

Започва да прилага различни добавки, като се започне от естествено приготвените пълноценни храни и стигне до едни от най-добрите хранителни добавки, за да внесе необходимото в организма, така че той напълно да усвоява полезните вещества.

През 1998 г. се включва в първите курсове по хомеопатия на Боарон в България, водени от французи.

“В една лекарска глава холистичният подход към човека се формира изключително трудно. Ние оставаме в медицинското знание, в това, което сме научили. Но се оказа, че знанието, което медицината ни дава, е една малка част от това, което е необходимо да се знае“, е изводът до който достига д-р Томова. Пречупвайки човека през призмата на холистичния метод, тя започва да разбира принципите на невидимите действия в нас.

“За мен беше най-трудно да спра да гледам и интерпретирам диагнозата, защото в цялата си съзнателна практика като лекар слагах диагнози. Беше ми трудно да изляза от това. Разбрах, че не трябва да гледам само диагнозата – тя е отражение на състоянието в момента и ни казва, че има проблем. Тя обаче е временно отражение, защото нито един от нашите органи не може да бъде изваден от функциите на целия ни организъм. Анализирайки работата на всеки орган в тялото ни, ние можем да придобием по-добра представа за възможностите на нашата жизнена сила, тоест имунитета ни”, разказва за пътуването си в медицината лекарката.

Д-р Томова излиза от тежкото си състояние за около 5-6 години, благодарение на комплексния подход, който прилага към себе си – хомеопатично лечение, хранене, дихателна гимнастика. “Бях много стриктна във всичко, което правех”, признава тя.

“Има термин в медицината за хора с моето заболяване – за тях се казва, че тялото им е витрина от антитела. От такава витрина преди, сега няма нито едно антитяло, нито една клетка в мен, която да воюва срещу собствения ми организъм”, уверена е лекарката.

Успехът в личната битка дава сили на д-р Пламенка Томова да започне да прилага метода за всички, които търсят помощ.

“За да стигна до това, което правя сега, преминах през всички обучения по хомеопатия. След курса на Боарон, минах курс по класическа хомеопатия, през начините и методите и на други школи като индийската, руската, немската. И на базата на това направих обща методика, която ползвам в практиката си. За мен хомеопатията е една. Тя е едно от най-ценните научни достижения. Тя е разширяване на медицинското знание за възможностите на човешкото тяло, част от една безгранична система“, обяснява хомеопатът.

През изминалите 14 години вече като практикуващ хомеопат през кабинета ѝ преминават много пациенти. Тя смята, че хората, които неглижират метода, нямат знание за неговите възможности.

По думите ѝ 90% от хората, които я търсят за помощ, са с автоимунни заболявания, между тях има много жени с болест на Хашимото. Изключително голям процент са контингент на ендокринолозите. Голяма част от тях прилагат стандартна терапия, но тя не е без странични ефекти.

За приложението на хомеопатията няма възрастова граница – може да се използва още от бременността на майката до много възрастни хора, съветва лекарката.

В първите две години от практиката си д-р Томова записва случаите си – над 2300. Събрани в две огромни папки.

“Това бяха изключителни резултати, решени случаи. Сред тях имаше различни заболявания – от остри състояния до много тежки като невродегенеративни, генетични заболявания, деца с мускулна дистрофия, с церебрална парализа. Оттогава минаха още 12 години”, разказва тя.

Но терапевтът трябва да си постави цели съобразно възможностите. Не бива да прекрачва възможностите на един или друг метод. Не трябва да мисли, че само един метод е панацея, категорична е лекарката.

Очаквайте втора част от разговора с д-р Пламенка Томова за същността на метода, за хомеопатичните лекарства и как те лекуват.

Автор: Анисия Иванова

Източник: Днес.БГ