Един таен меморандум на цигарената индустрия разкрива колко много години подред, производителите са плащали огромни рушвети, за да не се разпространява информацията, че тютюнопушенето води до рак. И днес невежеството се използва с користни цели, а Интернет е добър помощник за разпространяването на невярна информация с користна цел.

През 1979 година един таен меморандум на цигарената индустрия е разкрит пред обществеността. Той се нарича Smoking and Health Proposal и разкрива много от тактиките, използвани от големите цигарени компании, за да противодействат на “антицигарените” сили.

В един от най-показателните раздели на доклада се разглежда как цигарите да се маркетират пред масовите потребители:

“Съмнението е онова, което ни помага за продажбите, тъй като то е най-добрият начин да се конкурираме с “изградения масив от факти”, съществуващ в съзнанието на масовия потребител. Това е и начинът да бъде предизвикана полемика”.

Това разкритие предизвиква силния интерес на Робърт Проктър. Той е историк от Станфордския университет.

Проктър решава да проучи практиките на цигарените компании и начина, по който те разпространяват съмнение сред обществеността по въпроса дали пушенето предизвиква рак.

Проктър констатира, че цигарената индустрия не желае потребителите да знаят за вредата от продуктите и харчи милиони за прикриване на фактите за ефекта от пушенето върху здравето на човека.

Това му проучване го кара да създаде нова дума за изследването на умишленото разпространение на невежество: Агнотология.

Тя произлиза от “агносис”, неокласическата гръцка дума за невежество или незнание, и онтология, клонът на метафизиката, който се отнася към природата на битието. Агнотологията е изследването на умишлени действия с цел разпространение на объркване и измама, обикновено с цел продажба на продукти или спечелване на подкрепа.

“Изследвах как влиятелни браншове насърчават невежество, за да продават стоките си. Невежеството е сила… а агнотологията се занимава с умишленото създаване на невежество.

Докато навлизах в агнотологията, открих тайния свят на засекретената наука – и си помислих, че историците би трябвало да му отделят по-голямо внимание”.

Меморандумът от 1969-та и тактиките, използвани от цигарената индустрия, стават перфектен пример за агнотология, казва Проктър.

“Невежеството не е само все още нещо неизвестно. То е и политическа маневра, умишлено създавана от влиятелни играчи, които желаят вие “да не знаете”.

За помощ, Проктър привлича към проучването си като сътрудник лингвиста от Калифорнийския университет в Бъркли Йън Боъл, и заедно те създават понятието – самият неологизъм се появява през 1995, но голяма част от анализа на Проктър на този феномен се е случила в предишните десетилетия.

Балансиране между крайностите

Агнотологията е също толкова важна сега, колкото и във времето, когато Проктър проучва прикриването на фактите за рака и пушенето от цигарената индустрия.

Например политически мотивирано съмнение в продължение на месеци е било всявано от опоненти по отношение на националността на американския президент Барак Обама, докато той не показва акта си за раждане през 2011 година.

В друг случай, политически коментатори в Австралия се опитват да предизвикват паника, сравнявайки кредитния рейтинг на страната с този на Гърция – въпреки леснодостъпната за обществеността информация от рейтингови агенции, показваща, че двете икономики са крайно различни.

Проктър обяснява, че това невежество често може да се разпространява под прикритието на “балансиран дебат”.

Например разпространената идея, че винаги ще има две противоположни гледни точки, не винаги води до рационален извод.

Именно на база този принцип цигарените компании са използвали науката, за да придадат на продуктите си безвреден вид, и в наши дни същият принцип се използва от отричащите климатичните промени, за да оспорват научните доказателства.

“Този “принцип на баланса” е позволил на производителите на цигари, както и на отричащите климатичните промени сега, да твърдят, че във всяка история има две страни, че “експертите не са единодушни” и по този начин създават фалшив образ на истината и всяват невежество”.

Например, по думите на Проктър, много от изследванията, свързани с канцергенните вещества в тютюна, първоначално са правени върху мишки, а цигарената индустрия е реагирала на тях, заявявайки, че изследванията на мишки не означават, че хората са изложен на риск, въпреки увреждането на здравето на много пушачи.

Нова ера на невежество.

“Живеем в свят на радикално невежество и е цяло чудо, че някакъв вид истина прониква през шума”, казва Проктър. Въпреки че познанието е “достъпно”, това не означава, че някой използва потенциалния си достъп до него, предупреждава той.

“Въпреки че за повечето неща това е тривиално – примерно температурата на кипене на живака – за по-важни въпроси от политическата и философската сфера, познанието на хората най-често идва от вяра или традиция, или пропаганда, а не от нещо друго”.

Проктър установява, че невежеството се разпространява първо когато много хора не разбират дадена концепция или факт, и второ, когато групи, които имат материален интерес – търговска фирма или политическа група – полагат усилия да предизвикат объркване по този въпрос.

Както показва случая с невежеството по отношение на цигарите и климитачните промени – научно невежото общество вероятно ще е по-податливо на тактиката, използвана от хората, стремящи се да предизвикват объркване и да прикриват истината.

Замислете се например за климатичните промени.

“Борбата не е само по въпроса за съществуването на климатичните промени, тя е за това дали Бог е създал земята, за да я използваме, дали правителството има правото да налага регулации на бизнеса, дали еколозите трябва да имат повече права, и така нататък. Въпросът не е само във фактите, а в начина, по който хората си представят причините и последиците от тези факти”, казва Проктър.

Самостоятелното мислене

Друг учен, изследващ невежеството, е Дейвид Дънинг от Университета Корнел. Дънинг предупреждава, че Интернет спомага за разпространението на невежеството.

Това е място, където всеки има шанса да бъде експерт, пояснява той, което прави хората плячка на могъщи интереси, желаещи умишлено да разпространяват невежество.

“Някои умни хора ще извлекат полза от всичката информация, която е само на един клик разстояние, но мнозина ще бъдат подведени към погрешно усещане за експертни познания. Притеснението ми не е, че губим способността да мислим сами с главите си, а че става твърде лесно да избягваме мисленето. Би трябвало да се консултираме с други много повече, отколкото си представяме. Другите хора може също да са несъвършени, но често тяхното мнение може да допринесе за коригирането на нашето собствено несъвършенство, а нашето собствено несъвършено познание спомага за коригирането на техните грешки”, коментира Дънинг.

Дънинг и Проктър също така предупреждават, че умишленото разпространяване на невежество е изключително разпространено по време на първичните избори за кандидат-президенти за САЩ – и от двете страни на политическия спектър.

“Доналд Тръмп е най-очевидният актуален пример в САЩ, доколкото той предлага на последователите си лесни решения, които или са неприложими, или противоконституционни”, казва Дънинг.

Агнотологията може и да произхожда от златните години на цигарената индустрия, но в наши дни потребността от такава дума и от изучаването на човешкото невежество е не по-малка от преди.