Отслабването Невъзможно: Гладът за сън

Отслабването Невъзможно: Гладът за сън | Диана

Бързо по леглата!

Разбирам, че сме възрастни и това да имаме вечерен час е глупаво. Но колкото по-малко спим, толкова по-гладни, резистентни към инсулина и дебели ставаме! Липсата на сън има ОГРОМНА роля в борбата с мазнините. Много често го пренебрегваме, а това води не само до наднормено тегло, а и до проблеми със сърцето, рак, диабет, депресия, безпокойство, автоимунни заболявания и т.н.

Добрият сън не е навредил на никой. Некачественият сън – със сигурност. Телата ни са гладни за повече сън!

Има поне десет различни хормона, както и една камара невротрансмитъри, които се влияят от липсата на сън. Както вече ти е до болка познато –изгарянето на мазнини се регулира от хормоните. Проблемите с дисбаланса на невротрансмитъри води до глад за сладко, който от своя страна води до трупане на мазнини, което пък води до мързел и липса на енергия и още повече сладки. Този омагьосан кръг няма да спре никога, ако продължаваме да стоим до късно. Не можем да измамим системата!

Много хора се ръководят от максимата “Ще спя като отида на оня свят”. Проблемът е, че ще отидем там, защото не спим достатъчно! И най-вероятно ще умрем от някоя болест свързана с наднорменото тегло.

Не трябва да си играем с майката природа.

Нека се върнем назад във времето, когато са живели нашите предци – пещерните хора. През лятото, също както при нас сега, дните им са били дълги, а нощите кратки. Тогава са растели всякакви вкусни плодове и зеленчуци на около. Имали са предостатъчно вода, за да са добре хидратирани в дългите часове под силното слънце.

През зимата ловуването било начина им на прехрана. С настъпването на есента и зимата – дните ставали по-къси, а нощите по-дълги. Дърветата спирали да раждат плодове, а почвата била покрита с дебел слой сняг. С минусовите температури, външната обстановка не била много приятна. Тогава хората се премествали в пещерите. Гладът пристигнал.

По този начин сме живели буквално милиони години. Лятното преяждане било следвано от зимния глад, светлината от мрака, горещите дни от снежни човеци. От физиологична гледна точка, ние хората сме проектирани да работим по различен начин през различните сезони.

В днешно време обаче, гладът през зимата така и не идва, а слънцето никога не залязва. Майката природа вече не контролира нито сезоните, нито нощите. Ние ги контролираме! И вероятно ни е малко сърдита за това…

Пещерните хора не са имали Facebook, Шоуто на Слави, Viber или WhatsApp. Когато слънцето е залязвало, те буквално не са имали какво да правят. Някои от тях са успявали да запалят огън за след залез. Но със сигурност не са стояли всяка вечер до 2 през нощта – да пият с приятелчетата си.

Представи си ако в днешно време квартала ти остане без ток. Без светлина. Без телевизия. Без интернет. (Знам, че все още имаме телефони и дори да спре тока, можеш да го използваш, но си представи, че не можеш.)

Вероятно ще се помотаеш 20тина минути, надявайки се тока да дойде, но след това се отказваш и просто си лягаш.

Много неудобно…

На пещерните хора им се е налагало да се справят с това, всяка вечер. През лятото са стояли до късно. Но през зимата са си лягали дори още по-рано. Те не са си лягали рано, защото им е било скучно. Спели са защото е трябвало да оцелеят.

Какво общо има сънят с оцеляването? Повече от колкото бих могъл да обясня.

Природата е достатъчно умна, за да знае, че ако остави човек да прави каквото си иска – ще се затрие за нула време. Селският идиот, който до такава степен се е впуснал в летните забавления, че забравя да се подготви за зимата … си е отишъл.

През топлите летни месеци пещерни хора са се охранвали за предстоящото студено време. По този начин, те са преживявали с мазнините си, когато са нямали храна зимата. Без мазнини – няма оцеляване. И… няма да могат да се забавляват и наслаждават на следващото лято.

Най-интересната част обаче е, че пещерните хора не са го правили съзнателно. Сигурен съм, че не са знаели нищо за метаболизма на телата си. Не са знаели кое колко калории е. Всъщност – светлината ги е принуждавала да правят всичко, тъй като телата са им е били синхронизирани със слънцето, луната и звездите.

Хормонални цикли съвпадащи със сезоните. Дългите нощи, през зимните месеци са позволявали производството на огромни количества Мелатонин. Това е хормонът на съня. В същото време подсилва имунната система, силен антиоксидант е и потиска половите хормони – естроген и тестостерон – намалявайки либидото ни.

Както знаем – хормоните са като домино. Когато се появят проблеми с Мелатонина, това повлиява и на хормона Пролактин. Пролактинът също като мелатонина засилва имунната система. Въпреки това, той е по-известен с друга негова функция – отговорен е за кърмата при жените.

Мъжете също го произвеждат, но поради закърнелите си млечни жлези не трябва да се притесняват за това.

Когато пещерният човек се събуди под зимното слънце, нивата му на пролактин и мелатонин спадат до много ниски. В същото време –енергизиращият Кортизол е вече в пика си. Без дори да осъзнава, пролактина му е направил ОГРОМНА услуга – тъй като е сигнализирал на друг хормон – Лептин – да каже на мозъка да изключи производството наНевропептид У.(Той беше отговорен за “желанието за въглехидрати.) Като се замислиш, това е логично. Ако нивата на Невропептид У останат високи по време на “големия глад” през зимата, без да има никакви сладки (плодове) наблизо, животът на пещерният човек щеше да е ужасен.

Когато дойде време за пролетта – запасите от мазнини на пещерния човек са се изчерпали, и с това са намаляли нивата на хормона Лептин. Това засилва апетитът му. Животът наоколо отново се събужда.

Време е за пир! Барбекю и сладки за всички покрай реката!

През Зимата:

Нивата на пролактин през деня (↓) + Нивата на Лептин (↑) + Невропептид У (↓) = Желанието за въглехидрати (↓)

През Пролетта и Лятото:

Нивата на пролактин през деня (↑) + Нивата на Лептин (↓) + Невропептид У (↑) = Желанието за въглехидрати (↑)

По-късите нощи на лятото означават по-малко мелатонин. Половите хормони бушуват, което означава, че е време за брачният период. Това също е логично – жените, които забременеят през лятото, раждат следващата пролет – когато има предостатъчно храна, за да оцелеят.

С настъпването на нощта през лятото нивата на Мелатонин се повишават, а с тях и нивата на Пролактин. Но късите нощи не са достатъчни, за да могат нивата на Пролактин да спаднат преди изгрева. Тези остатъчни нива на пролактина през деня, потискат лептина. Липсата на лептин, пък е сигнал за мозъка, че няма достатъчно мазнини. Което от своя страна включва производството на Невропептид У – желанието за сладки се засилва и пещерните хора започват да трупат мазнини. За негово щастие лятото е времето от годината, когато пещерните хора са можели лесно да намерят плодове.

Това не е съвпадение. Няма нищо случайно в това, че пещерните хора изпитват желание за сладко – тогава когато плодовете растат. Това е невероятната сила на Майката природа.

Летните въглехидрати спомагали за инсулиновата резистентност и трупането на мазнини. Това е сложната система за оцеляване, без която нямаше да сме живи днес.

Сладките моменти и инсулиновата резистентност носят със себе си още “ползи” – например повишеното ниво на холестерола. Но на пещерния човек не му се е налагало да ходи на лекар, за да му предпишат лекарства. Този висок холестерол е бил полезен! Холестеролът предпазва клетките да не умрат от студ. Той поддържа стените на клетките втечнени през зимата, защото от студа те се втвърдяват и така не могат да пропускат хранителни вещества.

Дори повишената кръвна захар през зимата е полезна – когато тялото на пещерния човек е резистентно към инсулина – високата кръвна захар е като антифриз. Не позволява на кръвта да замръзне.

Това са все механизми на природата да даде шанс на тялото да оцелее през студените зимни дни.

Тези хормонални цикли на тялото през различните сезони не са случайни. Те са вградени в тялото, за да може да оцелее. Вградени са и в нашите модерни тела.

Много неща са се променили през последните 100 000 години. Толкова много се фокусираме върху храната, че пропускаме да видим истината. Едва от стотина години насам сме донесли слънцето в домовете си. С помощта на едно копче, можем да контролираме сезоните. Дълги дни. Кратки нощи. Целогодишно.

Безкрайно лято – това представлява нашият живот.

Електрическата крушка е друг отговор на въпроса – Защо преяждаме. Дългите зимни нощи водят до високи нива на пролактин през деня, които потискат лептина и водят до производството на Невропептид У. Някак си се оказваш на сред щанда със сладките неща в магазина. Като допълнение, недостатъчният сън засилва производството на Грелин (хормона на глада), и не можем да спрем да ядем.

Какво можем да направим в такъв случай? Просто си легни най-после! Тялото ти ще продължава да се подготвя за големия зимен глад, ако не накараш слънцето да залезе. Затъмни светлините, изключи си компютъра, изключи телевизора поне час преди да си легнеш. Мигащите светлини – дори, тези които не можеш да определиш като мигащи – ще потиснат производството на мелатонин, докато повишават нивата ти на кортизол. А те, ще те поддържат буден.

Не се опитвам да те накарам да си лягаш с кокошките. Не е нужно да си лягаш в 17:00, когато залязва слънцето през зимата. Просто е хубаво да знаеш, че колкото по-рано преди полунощ си легнеш (през зимата), толкова по-добре ще се чувстваш. На следващият ден ще се събудиш отпочинал и пълен с енергия. Хормоните ти ще са балансирани и апетитът ти ще е под контрол.

Когато дойде лятото – можеш да стоиш до по-късно и да хапваш повече плодове.

Ключът към максималното производство на мелатонин е в спането в стая, при пълен мрак. Спусни плътните пердета, щорите или каквото имаш. Ако се наложи сложи някое дебело одеяло върху прозореца за през нощта. Целта е при изгасено осветление да не виждаш абсолютно нищо. Пълен мрак!

За съжаление, няма да получиш същия ефект от онези маски за спане. Светлината не преминава само през очите ти. Тя пропълзява и по кожата ти. Под нея има клетки на име криптохроми. Те улавят синята светлина. Тялото интерпретира тази синя светлина като слънчева и потиска производството на мелатонин. Дори и най-малката светлина ще изкара хормоните ти извън контрол.

От университета Уайли в Чикаго направили едно проучване. Те пуснали съвсем малко светлина по кожата в областта зад коляното на субект, който е бил покрит изцяло. Това било достатъчно, за да се наруши производството на мелатонин!

И моля те бъди реалист. Ако до сега си си лягал в 02:00 часа през нощта, не очаквай изведнъж да можеш да си лягаш преди полунощ. Започни първата седмица да си лягаш 1 час по-рано – в 01:00 след полунощ. Следващата седмица пробвай още 1 час по-рано. Продължавай, докато свикнеш да си лягаш в по-нормално време. Никой не може да си промени навиците свързани със съня за една нощ. Просто направи съзнателен опит да ги промениш.

Всъщност мелатонинът се произвежда от невротрансмитера – Серотонин, който може би познаваш, като ключов елемент от формулата за щастието. 95% от него се произвежда в червата. Когато имаш проблеми с храносмилателната система, което може да се дължи на много причини, можеш да изгубиш способността да усвояваш аминокиселина на име триптофан. От нея се произвежда серотонин, от който пък се произвежда мелатонин. Ако имаш дефицит на триптофан, най-вероятно си депресиран (заради ниските нива на серотонин) и нямаш качествен сън (заради ниските нива на мелатонин). Ако имаш някакви проблеми, можеш да си почти сигурен, че е намесена храносмилателната система.

Проблеми с храносмилането = не се усвоява триптофан = Серотонин (↓) + Мелатонин (↓)

Автор: Михаил Димов