Какво представлява пролетната умора?

Какво представлява пролетната умора? | Диана

Често пъти, особено в края на зимата се чувстваме изморени и отпаднали. Тази умора се появява от недостига  на светлина и намалената двигателна активност, поради студа и мрачното време през зимата. Също така за пролетната умора допринася и непълноценното хранене, при което преобладават мазнините и въглехидратите, а витамините и микроелементите, доставени от пресни зеленчуци и плодове, са доста ограничени.

Този вид изтощение, известно като пролетна умора, може да настъпи заедно със замъглено зрение, парене на очите, изпотяване на ръцете, разсеяност и като цяло – чувство на дискомфорт. В такива случаи, не е разумно да шофирате. Статистиката сочи, че умората е причина за около една трета от тежките катастрофи.

На практика усещането за отпадналост е толкова широко разпространено, че то, често пъти не се взема на сериозно и биват пренебрегвани. В края на зимата пък сме склонни да наричаме пролетна умора всяка проява на изтощение. Но всъщност умората е симптом на сериозни заболявания.

През последните години учените активно се занимават с изследване на това състояние, наричано в медицинските среди синдром на хроничната умора.

За пръв път, това понятие се появява през 1983 година, но чак през последните години стана ясно, че всъщност пролетната умора се проявява най-рядко точно през пролетта. Обикновено – нейните сезони на изява са есента и късната зима, което обяснява и симптоматиката.

Според експерти от САЩ и Великобритания, публикували данните от няколкогодишни свои изследвания, според които – най-често изтощението се дължи на прекарана или започваща вирусна инфекция – най-често грипна.

Втората по вероятност причина за развитието на подобни оплаквания е поредица от стресови моменти, които са изтощили нервната система и са довели до проява на депресивни симптоми.

Пролетната умора може да се дължи още на неправилно хранене и на недостига на аскорбинова киселина, отговаряща за здравата имунна система. Тази киселина е с високо  съдържание в цитрусовите плодове и най-вече в лимоните и грейпфрута. Учените отбелязват, че през зимата се приемат повече консервирани и месни храни и по-рядко продукти богати на минерали и витамини, каквито например са пресните зеленчуци и плодове. Не по-малко вреден е заседналият начин на живот и липсата на физическа активност. Комбинацията от тези фактори драстично отслабва имунната система и защитните сили на организма.

Състоянието, в което изпада човек за една-две седмици по всичко прилича на предболестно. Това до голяма степен се дължи на спадналия тонус на съдовете и нарушената хармонична работа на вътрешните органи заради неясните команди, подавани от мозъка. Външните признаци често са излишно тегло, повишена чувствителност към промените във времето, гастритни болки, болки в ставите и гръбнака, мигрена. Тази симптоматика може да бъде достатъчен повод за посещение при лекар.

В повечето случаи оплакванията изчезват след  употреба на подсилващи медикаменти, витамини, или хранителни добавки, изписани от личния доктор. Сред най-сполучливите витамини за борба с умората са групата В и особено B6 (подобряващ работата на мозъка) и B12 за кръвта. Витамин С укрепва имунитета, а бета-каротинът, витамин Е и полифенолите, цинкът и селенът пък играят ролята на антиокислители. Те неутрализират много вредни вещества – тютюнев дим, токсини, мръсен въздух. В борбата с умората ни помага и магнезия, който увеличава устойчивостта ни към стресови ситуации.

В по-тежките случаи, когато става дума за поява на трайно раздразнение, безсъние или депресия, което се отразява на нашата работоспособност, е необходимо да се проведе разговор с лекар специалист. В някои случаи може да се наложи комплексно лечение, включващо леки антидепресанти и лекарства за подобряване на обмена на веществата и оросяването на главния мозък.

Възможно е лечението да бъде и изцяло базирано на хомеопатични препарати за подобряване на защитата на имунната система, както и такива на основата на гинко билоба или женшен, успокояващи нервите тревни чайове, хипноза, акупунктура и водолечение.

Част от тези мерки могат да се прилагат и у дома. Препоръчват се повече разходки навън, поне един контрастен душ на ден и вана с морска сол, хвойна и отвара от валериан. Подходящия хранителен режим, богат на витамини, самомасажът и упражненията също дават своя резултат.

При прилагане на техники за масаж, експертите обръщат особено внимание на въздействието върху две зони за подобряване на енергийното равновесие на организма – зоната на подколенната област и тази около бъбреците. Първата често е наричана „точката за сто болести“, тъй като третирането ѝ се свързва с оказването на влияние върху голяма част от вътрешните органи.

Упражненията също дават резултат, като не е задължително да става дума за силово натоварване или дълги тренировки в домашни условия, водещи до изпотяване и още по-голямо изтощение.

Специалистите препоръчват през пролетта да се набляга преди всичко на стречинга, както и на медитативните практики.

В духа на източното схващане, че всяка умора произтича от липсата на свеж въздух в организма, страдащите от пролетна умора може да провеждат ежедневна „вентилация“ на белите си дробове.

Самото упражнение представлява дълбоко вдишване, задържане на въздуха и издишване, като през цялото време изпълняващият го се опитва да се концентрира върху усещанията си, а също така, ако е необходимо, да насочи вниманието си към най-проблемния участък от тялото.

Храната, приемана в началото на пролетта е другият важен елемент за преодоляване на изтощението. Ето защо е повече от необходимо в менюто за деня да присъстват възможно най-много зеленчуци, плодове, млечни продукти, ядки и риба. Енергийните напитки са допълнение към диетата, но не бива да злоупотребяваме с тях. До две чаши газирана напитка със съдържание на кофеин, таурин, L-карнитин и глюкоза за стимулиране работата на мускулите и обмена на вещества осигуряват бърз приток на енергия, който помага за справянето с внезапните пристъпи на умора. В останалото време може да пиете чай от шипка или мащерка.

Ароматотерапията и слънцетерапията също не са за подценяване. Особено сполучливи аромати (концентрирани в емулсии за вана, клечици или масла от екстракти), оказващи тонизиращо действие върху организма, са розмаринът, сушените ягоди или плодове, ехинацея,  копривата и листата от бреза.

Излагането на слънце е друг метод за справяне с проблема. Още повече, че според експерти слънчевата светлина активизира изработването на т. нар. „хормон на щастието“ – серотонин, стабилизира нервната система, хармонизира обмена на вещества и подобрява работата на сърцето.

Намаляване на натоварванията е още един от начините за справяне с безпокойството от постоянната сънливост, а усмивката може да бъде част от комплекса антистресови упражнения.

Препоръчително е да се включи и допълнителен прием на витамини по време на пролетния сезон.

От какви витамини се нуждае организмът:

  • Сърцето – витамините: А, С и Е, магнезий, желязо, цинк и калий
  • Белият дроб – витамините: А, С и Е
  • Стомаха – витамините: А, Е и фолиева киселина
  • Бъбреци и черен дроб – калий и витамините от група В
  • Костите – витамин D, калций, магнезий и флуор
  • Зъбите – витамин D, флуор и фосфор
  • Очите – витамин А и цинк
  • Кожата – витамините: А, С, D, E, H и селен
  • Косата – витамин А, желязо и цинк

Предлагаме ви няколко стъпки за справяне с пролетното неразположение:

  • Лягайте си по едно и също време всеки ден, но не по-късно от 23 часа. Така ще заспивате по-бързо и ще се събуждате бодри и отпочинали.
  • Преди сън изпийте чай от мента  или  горещо мляко. Тези безвредни сънотворни са по-ефикасни от повечето медикаменти.
  • Дишайте с пълни гърди, особено сутрин. Отделяйте поне 30 минути дневно на безцелна разходка.
  • Всеки ден поемайте поне една “доза” укрепващ нектар – половин чаша преварена и изстудена вода, в която е изстискан половин лимон и е разбъркана една супена лъжица мед.
  • Преразгледайте свободното си време. Отделете поне 2 пъти седмично време за повече сън или почивка с книга в ръка.

Успех!